Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Страхувахме се, че ти може да доведеш Мерлин — каза Аел.
— Мерлин сам е господар на себе си — отвърна Артър, — но това е негова жрица — посочи той към Нимю, която беше вперила единственото си око в сакса.
Аел направи някакъв жест, който вероятно беше неговият знак против зло. Той се страхуваше от Нимю заради Мерлин, а това беше добре да се знае.
— Но Мерлин е в Британия, нали? — попита Аел с безпокойство.
— Така казват някои — отговорих аз вместо Артър, — но други твърдят обратното. Кой знае? Може и да е някъде там в тъмното — погледнах аз към черната нощ около нас.
Аел сръга с дръжката на копието си единия от своите магьосници. Човекът изскимтя жалостиво и Аел сякаш остана доволен от този звук, като че ли това беше достатъчно, за да го предпази от всяка неприятност. Бретуалдата беше окачил на врата си кръста на Сенсъм, а неговите хора носеха тежките златни огърлици, които бяхме взели от Инис Уидрин. По-късно същата нощ, когато повечето сакси шумно хъркаха, ние разговаряхме с някои от техните роби, които ни разказаха как бе паднал Дурокобривис и как принц Гърийнт бил пленен жив и измъчван до смърт. Артър се разплака. Никой не беше познавал Гърийнт отблизо, но той беше скромен човек, без амбиции, който беше направил всичко възможно да задържи нарастващите сили на саксите. Някои роби ни молеха да ги вземем с нас, но ние не можехме да направим това, защото не смеехме да обидим своите домакини.
— Един ден ще се върнем за вас — обеща Артър на робите — Ще се върнем.
Саксите си тръгнаха на другия ден следобяд. Аел настоя ние да останем още една нощ преди да напуснем Камъните, защото искаше да бъде сигурен, че няма да го последваме. Аел отведе със себе си Балин, Ланвал и човека от Поуис. Артър се допита до Нимю дали Аел ще сдържи думата си. Тя кимна с глава — сънувала, че саксите връщат нашите заложници.
— Но кръвта на Рате ще тежи на твоята съвест — каза тя злокобно.
Приготвихме се за нашето собствено пътуване и зачакахме следващото утро. Артър винаги се чувстваше зле, когато беше принуден да бездейства, затова, когато се свечери, той помоли Сеграмор и мен да отидем до горите на юг. В началото като че ли вървяхме безцелно, но накрая Артър спря под един огромен дъб, по който висяха дълги сиви лишеи.
— Чувствам се омърсен — каза той. — Не успях да спазя клетвата си към Беноик, сега купувам смъртта на стотици брити.
— Ти не можеше да спасиш Беноик — казах аз твърдо.
— Страна, която купува поети, вместо копиеносци, не заслужава да оцелее — добави Сеграмор.
— Няма значение дали съм могъл да я спася или не — каза Артър. — Аз дадох клетва на Бан и не я спазих.
— Ако на някой къщата му изгаря до основи, той няма да хукне да гаси пожара у съседите — каза Сеграмор. Неговото черно лице, непроницаемо като лицето на Аел, бе омагьосало саксите. Мнозина от тях се бяха сражавали срещу него през последните години и вярваха, че той беше някакъв демон, повикан от Мерлин. Артър се беше възползвал от тези страхове и беше намекнал, че ще остави Сеграмор да пази новата граница. Всъщност Артър щеше да вземе Сеграмор в Гуент, защото щеше да има нужда от най-добрите си мъже във войната с Горфидид.
— Ти не беше в състояние да спазиш клетвата си към Беноик — продължи Сеграмор, — така че Боговете ще ти простят.
Сеграмор имаше много прагматична представа за Боговете и хората и това беше една от неговите силни страни.
— Боговете може и да ми простят — каза Артър, — но аз не мога да си простя. А сега плащам на саксите, за да убиват брити. — Само при мисълта за това Артър потръпна. — Снощи си пожелах Мерлин да беше тук — каза той, — за да знам, че той би одобрил това, което правим.