Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Войската му беше от двеста, двеста и няколко души и повече от половината водеха огромни бойни кучета, вързани с кожени ремъци. Зад войниците вървеше една тълпа от жени, деца и роби. Саксите бяха много повече от нас, но Аел беше обещал да не ни напада, поне докато реши съдбата ни. Хората му изобщо не се държаха враждебно. Те спряха отвъд рова, а Аел, заедно със своите съветници, един преводач и двама магьосници, влезе в кръга, за да се срещне с Артър. Магьосниците бяха намазали косите си с изпражнения и бяха оформили кичури, които след като бяха изсъхнали, стърчаха на всички страни. На раменете магьосниците имаха раздърпани наметала от вълчи кожи. Като се завъртяха наоколо да правят своите заклинания, от боядисаните им тела сякаш наизскачаха вълчи муцуни, крака и опашки. Те крещяха заклинанията си и приближаваха, като с това унищожаваха всяка магия, която евентуално бяхме направили срещу техния вожд. Нимю клекна зад нас и започна да напява противозаклинания.
Двамата предводители се измериха с поглед. Артър беше по-висок, а Аел по-широкоплещест. Лицето на Артър беше поразително, но лицето на Аел беше ужасяващо. В него безпогрешно можеше да разпознаеш лицето на човек, дошъл отвъд морето, за да създаде свое кралство в чуждата земя. И той беше създал това кралство благодарение на своята свирепа жестокост.
— Би трябвало да те убия сега, Артър — каза той, — така ще имам един враг по-малко.
Неговите магьосници, голи под проядените от молците вълчи кожи, клекнаха зад него. Единият задъвка пръст, а другият извъртя очи, когато Нимю, свалила превръзката от празното си око, изсъска срещу тях. Борбата между Нимю и сакските магьосници беше лична война, на която предводителите на обръщаха внимание.
— Може би ще дойде време, Аел — каза Артър, — когато ние с теб ще се срещнем на бойното поле. Но засега ти предлагам мир.
Очаквах донякъде, че Артър ще се поклони на Аел, който, за разлика от Артър, беше крал, но Артър се държеше с бретуалдата като с равен и Аел приемаше това без възражения.
— Защо? — попита направо Аел. Той не си служеше със заобикалки, докато ние, бритите, обичахме предисловията. Веднага забелязах тази разлика между нас и саксите. Бритите мислеха със заобикалки, мисълта им следваше сложни извивки, подобно на сложните плетеници в техните бижута, а саксите бяха прями и груби, също като тежките златни брошки и недодяланите огърлици, които правеха. Бритите рядко започваха да говорят направо по въпроса, който ги интересуваше — първо се въртяха около него, намекваха, подсказваха, винаги търсейки заобиколни пътища към целта. Саксите пет пари не даваха за този изтънчен подход. Веднъж Артър ми заяви, че и на мен ми е присъща тази сакска прямота, но си мисля, че го каза като комплимент.
Артър не отговори на въпроса на Аел.
— Мислех, че вече бяхме постигнали мир помежду си. Имахме споразумение, подпечатано със злато.
Аел с нищо не показа някакво притеснение затова, че беше нарушил мира. Той само сви рамене, сякаш това беше дребно нещо.
— Щом едното споразумение се е провалило, защо си дошъл да плащаш за друго? — попита той.
— Защото съм скаран с Горфидид — отговори Артър, възприемайки прямотата на сакса, — и аз търся твоята помощ в тази кавга.
Аел кимна.
— Но ако аз ти помогна да разгромиш Горфидид, ще увелича силата ти. Защо трябва да правя това?
— Защото ако не го направиш, Горфидид ще разгроми мен, и тогава той ще бъде по-силен.
Аел се засмя и разкри развалените си зъби.
— Какво го интересува кучето, кой от двата плъха ще убие? — попита той. При превода на последното изречение аз замених плъховете с елени. Стори ми се по-тактично. Забелязах, че преводачът на Аел не ме издаде на своя господар.
— Нищо — съгласи се Артър, — но елените не са еднакви. — (Преводачът на Аел каза, че плъховете не са еднакви и аз не казах нищо на Артър.) — В най-добрият случай, лорд Аел — продължи Артър, — аз запазвам Думнония и правя Поуис и Силурия мои съюзници. Но ако Горфидид победи, той ще обедини срещу теб Елмет, Регед, Поуис, Силурия и Думнония.
— Но на твоя страна ще имаш и Гуент — каза Аел. Той очевидно беше умен мъж.
— Така е, но и Горфидид ще спечели подкрепата на Гуент, когато се стигне до война между брити и сакси.
Аел изръмжа. Сегашното положение, при което бритите се биеха помежду си, беше в негова полза, но той знаеше, че накрая бритите ще спрат да воюват помежду си. И тъй като сега изглеждаше, че Горфидид е на път скоро да сложи край на тези войни, предложението на Артър даваше възможност на Аел да продължи конфликта между своите врагове.