Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Има и друго — продължи злокобно Агрикола. — Кралят на Корновия също е изпратил войници, а вчера чухме, че Енгас Мак Ейрем от Демеция е дошъл с една войска Черни щитове — около сто човека, вероятно. А според едно друго сведение мъжете от Гуинед също ще се присъединят към Горфидид.
— Опълченци ли? — попитах аз.
Агрикола сви рамене.
— Пет-шестотин. А може би хиляда. Но те няма да дойдат преди края на жътвата.
Започнах да съжалявам, че попитах за броя на враговете.
— А ние колко сме?
— Сега след като Артър дойде… — Агрикола замълча за момент. — Седемстотин копия.
Нищо чудно, помислих си аз, че хората в Гуент и Думнония заравят съкровищата си и шепнат, че Артър трябва да напусне Британия. Трябваше да се сражаваме с цяла орда.
— Ще ти бъда благодарен — каза Агрикола кисело, сякаш мисълта за проява на благодарност бе съвършено чужда на неговото мислене, — ако не разтръбяваш наляво и надясно това, което ти съобщих. И без това имаме много дезертьори. Ако станат повече, направо можем да изкопаем собствените си гробове.
— Сред моите хора няма дезертьори — казах аз твърдо.
— Няма — съгласи се той, — все още.
Агрикола стана и взе късия си римски меч, който висеше на един от коловете на палатката, след това спря за момент на изхода и хвърли поглед към поуиските хълмове.
— Хората разправят, че ти си приятел на Мерлин — каза той.
— Да, лорд Агрикола.
— Той ще дойде ли?
— Не знам.
Агрикола изсумтя.
— Моля се да дойде. Тази войска има нужда от някой, който да й влее малко разум. Довечера всички офицери са свикани в Магнис. Военен съвет — каза той мрачно, сякаш знаеше, че подобни съвети, създаваха повече разпри, отколкото разбирателство. — Бъди там при залез слънце.
С мен дойде и Галахад. Нимю остана с моите хора, защото нейното присъствие им внушаваше увереност. А аз бях доволен, че не дойде с мен, защото съветът беше открит с молитва, произнесена от епископ Конрад от Гуент. А той беше толкова обзет от пораженчески настроения, че помоли своя Бог да ни даде сила да посрещнем могъщия враг. Галахад беше разперил ръце като всички християни на молитва и мърмореше заедно с епископа, а ние езичниците ръмжехме, че няма да се молим за сила, а за победа. Мислех си, че сред нас трябваше да има друиди, но Тюдрик беше християнин и не ползваше услугите на друиди, а Бализ (старецът, който беше присъствал на провъзгласяването на Мордред за крал) беше умрял през първата зима, която прекарах в Беноик. Агрикола с основание се надяваше Мерлин да дойде, защото липсата на друиди в една войска даваше предимство на врага.
На съвета имаше четиридесет-петдесет души, всички бяхме старейшини и военачалници. Срещнахме се в голата каменна зала в банята на Магнис. Тази зала ми напомняше за църквата в Инис Уидрин. Крал Тюдрик, Артър, Агрикола и синът на Тюдрик — престолонаследникът Мюриг седяха на маса върху каменен подиум. Мюриг беше пораснал, но беше блед и слаб и изглеждаше много нещастен във възшироката си римска ризница. Беше достатъчно голям, за да участва в битка, но беше толкова напрегнат, че изглеждаше напълно непригоден за това. Непрекъснато премигваше, сякаш току що беше излязъл на слънчева светлина след дълг престой на тъмно. Освен това през цялото време си играеше с кръста, който висеше на врата му. Единствено Артър не беше с бойно снаряжение, но изглеждаше по-спокоен в селските дрехи, с които беше облечен.
Воините нададоха радостни възгласи и затропаха с дръжките на копията си, когато крал Тюдрик съобщи новината за оттеглянето на саксите от източната граница. Но поводите за радостни възгласи не бяха много през онази нощ. Особено след като Агрикола стана и обобщи сведенията за числеността на противника. Той не изброи всички контингенти, но дори и без по-малките подразделения беше ясно, че войската на Горфидид е два пъти по-голяма от нашата.
— Просто ще трябва да убиваме два пъти по-бързо! — викна Морфанс някъде отзад. (Той беше върнал ризницата на Артър, твърдейки че само герой може да носи такова количество метал и да се сражава.) Агрикола остави без коментар репликата му, а добави, че след седмица жътвата ще приключи и тогава опълчението на Гуент ще увеличи числеността на нашите войски. Никой не изглеждаше зарадван от тази новина.