Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Стражниците застанаха зад своите Айез Седай, а Сюан и Шериам — от двете страни на Егвийн. Сестрите показно заотмятаха пелерините си и засмъкваха ръкавиците си, за да подчертаят, че студът не ги засяга, в рязък контраст с благородниците, загърнати плътно в наметалата си. Отвън Пламъкът на Тар Валон се надигна и заплющя под резкия порив на вятъра. Единствено Халима, отпуснала се до Делана на ръба на покрития със сиво сандък, разваляше величествената картина. Големите й зелени очи обаче оглеждаха андорците и мурандийците така предизвикателно, че всъщност не я разваляше чак толкова.
Последваха няколко втренчени погледа, когато Егвийн зае мястото си отпред, но много малко. Никой всъщност не изглеждаше изненадан. „Сигурно са чули всичко за момичето Амирлин“ — помисли си тя сухо. Какво пък, имало беше и по-млади кралици на Андор и Муранди. Тя кимна спокойно и Шериам махна подканящо с ръка към редицата столове. Все едно кой беше пристигнал пръв или беше осигурил павилиона, нямаше съмнение кой е предизвикал тази среща. И кой владее положението.
Жестът й естествено не се прие много добре. Последва миг на колебание, докато благородниците напрягаха мозъци как да възвърнат своята равнопоставеност, и немалко мръщения, след като осъзнаха, че няма как. С мрачни лица осмина от тях седнаха — четирима мъже и четири жени — и заприбираха наметалата и заоправяха полите си еднакво сърдито. Тези с по-малък ранг застанаха зад столовете и тутакси пролича, че не цари особена обич между андорци и мурандийци. Колкото до това, мурандийците, мъже, както и жени, се заблъскаха кой да остане по-напред не по-малко свирепо от своите северни „съюзници“. Айез Седай също бяха удостоени с немалко мрачни погледи, а неколцина изгледаха навъсено Брин, който бе застанал встрани с шлема си под мишница. Той беше добре познат от двете страни на границата и се радваше на почит дори от страна на повечето от онези, които биха предпочели да го видят мъртъв. Най-малкото така беше, преди да се окаже, че предвожда армията на Айез Седай. Брин обаче пренебрегна киселите им погледи също както бе пренебрегнал киселите езици на Заседателките.
Още един мъж се появи, без да се присъедини към нито една от страните. Бледолик и с по-малко от една длан по-висок от Егвийн, в черна камизола и броня. Предницата на главата му беше избръсната, а на лявата му ръка беше вързан червен шал. На лявата гръд на тъмносивия му плащ беше пришита голяма червена ръка. Талманес застана срещу Брин, облегна се на един от пилоните на павилиона с арогантна небрежност и заоглежда присъстващите, без лицето му да намеква с нищо какво се върти в главата му. На Егвийн много й се искаше да разбере какво търси той тук. Искаше й се да разбере какво е казал, преди тя да пристигне. Във всеки случай, трябваше да поговори с него. Стига да можеше да го уреди без толкова уши наоколо.
Един длъгнест и слаб, обрулен от времето мъж в червено наметало, седнал в средата на редицата столове, се наведе напред и отвори уста, но Шериам го изпревари с чистия си звучен глас.
— Майко, позволете да ви представя, от Андор — Арател Реншар, Върховен трон на Дома Реншар. Пеливар Келан, Върховен трон на Дома Келан. Емлин Каранд, Върховен трон на Дома Каранд, и нейния съпруг, Кулан Каранд. — Те приеха представянето си кисело, с бегли кимвания и нищо повече. Длъгнестият беше Пеливар; тъмната му коса отпред беше поокапала. Шериам продължи, без да спира; оказа се много добре, че Брин бе успял да им осигури имената на избраните да участват в преговорите. — Позволете да ви представя от Муранди, Донел до Морни а’Лордейн. Циан до Меон а’Маканза. Петер до Феарна а’Конн. Сеган до Аварин а’Роос. — Мурандийците, изглежда, приеха липсата на титли по-болезнено и от андорците. Донел, натруфен с повече дантела от жените, завъртя свирепо къдравите си мустаци, а Петер почти се опита да отскубне своите. Сеган нацупи пълните си устни и тъмните й очи пламнаха, докато Циан — дебела посивяла жена — изсумтя шумно. Шериам не им обърна внимание. — Вие сте пред очите на Пазителката на печатите. Вие сте пред Пламъка на Тар Валон. Можете да представите молбите си пред Амирлинския трон.
Това не им хареса ни най-малко. Ако доскоро Егвийн смяташе, че са се вкиснали, сега й заприличаха на торби, пълни с киселици. Сигурно бяха смятали, че ще могат да се престорят, че изобщо не я признават за Амирлин. Щяха да се научат. Разбира се, преди всичко трябваше да даде урок на Съвета.
— Съществуват древни връзки между Андор и Бялата кула — заяви тя високо и твърдо. — Сестрите винаги са очаквали радушно посрещане както в Андор, така и в Муранди. Защо тогава водите цяла армия срещу Айез Седай? Месите се там, където тронове и държави са се бояли да пристъпят. Тронове са падали, замесвайки се в делата на Айез Седай.