Червеният корсар

— Честна дума, излъгал ви е, сър.

— Не зная, мистър Арк, аз не се хващам тъй лесно на лъжа. За шестдесет и четири години натежава не само коремът, но и мозъкът! Възможно е да съм подценил умението на тоя младок, ала що се отнася до възрастта му, не може да има грешка. Но накъде се е понесъл тоя тип, дявол да го вземе? Лигавник ли трябва да му връзва неговата благородна майчица, за да обядва на военен кораб?

— Вижте! Той наистина се отдалечава от нас! — извика Уайлдър толкова бързо и с такава радост, че би събудил подозрението на човек, по-наблюдателен от неговия командир.

— Ако мога да различа кърмата от носа на кораб, вие сте прав — отвърна събеседникът му малко остро. — Слушайте, мистър Арк, искам да дам на тоя самохвалко урок как да уважава по-висшестоящите от него и така ще го разиграя, че да му се отвори апетит. Кълна се в бога, ще направя това, пък после нека в следващите си донесения до метрополията опише тази работа. Завъртете задните рей, сър, завъртете ги! Щом този млад благородник иска да се забавлява с надбягване между платноходи, нека не се засяга, че и други имат същото желание.

Началникът на вахтата, към когото бе отправена горната команда, я изпълни и след минута „Стрела“ също започна да се движи напред, но в обратна на „Делфин“ посока. Старецът беше във възторг от своето решение и изрази задоволството си с ликуващи възгласи и гръмогласен смях. Той беше толкова погълнат от току-що предприетия ход, че забрави въпроса, който го бе занимавал доскоро, и се сети да продължи разговора чак когато двата кораба, движейки се леко и неотклонно всеки по съответния си курс, се отдалечиха на значително разстояние един от друг.

— Нека отбележи това в корабния си дневник, мистър Арк — кипеше старият моряк, връщайки се на мястото, където Уайлдър продължаваше да стои през тази пауза. — Моят готвач не обича да готви жаби, но който опита веднъж майсторството му, вечно ще го търси след това. Ей богу, младежо, доста ще се препоти сега, ако вземе да ни гони. Но как попаднахте на неговия кораб? Вие не ми разказахте нищо за тази част от пътуването си.

— След последното ми писмо до вас, сър, аз претърпях корабокрушение.

— Какво! Нима най-сетне Дейви Джонс165 е пипнал този червен джентълмен?

— Нещастието се случи с кораб от Бристол, на който постъпих като един вид агент на пиратите… Но той продължава да се движи бавно и неотклонно на север!

— Оставете тоя млад перко да върви накъдето си иска; така ще му се отвори по-голям апетит за обеда. Значи ви е прибрал кралският кораб „Антилопа“. Аха, сега всичко ми е ясно. Дай на стар морски вълк курс и компас и той ще намери път до пристанище и в най-тъмна нощ. Но защо тоя мистър Хауард се преструваше, че не знае името ви, сър, когато го видя в списъка на офицерите ми?