Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Спомни си, че не го бе виждала от късно снощи. Някой и беше казал, че си е легнал, но къде ли е сега? Отново забеляза Диджи и Торнек. „Сигурно и той е легнал в друго огнище“ — помисли си тя. Изкуши се да провери, но още никой друг не беше станал и тя не искаше да буди никого. Чувствайки се неловко, Айла пропълзя в собственото си легло, зави се с кожите и след малко заспа отново.
Когато повторно отвори очи, капакът на димоотвода беше свален и вътре нахлуваше ярка дневна светлина. Понечи да стане, но като усети страхотна пулсираща болка в главата, легна отново и затвори очи. „Или съм много болна, или това е от бозата на Талут — помисли си тя. — Защо хората обичат да я пият, щом човек се чувства така зле след това?“ После се размисли за празненството. Някои моменти и се губеха, но наистина си припомни ритмите, танците и пеенето, макар че сама не знаеше как. Беше се смяла много, дори на самата себе си, когато разбра, че пее лошо, но никак не и беше неприятно, че е в центъра на вниманието. Това не беше типично за нея. Обикновено предпочиташе да стои по-назад, да наблюдава отстрани и да се учи и упражнява насаме. Дали бозата бе променила нормалната и нагласа и я бе направила по-безгрижна? По-отворена? Затова ли я пиеха хората?
Отново отвори очи и се надигна предпазливо като крепеше главата си с ръце. Облекчи се в нощната кошница вътре в землянката — един плътно изплетен съд, наполовина пълен със сух, разпрашен животински тор от преживни степни животни, който поглъщаше течности и фекалии.
Изми се със студена вода. След това стъкна огъня и сложи в него готварски камъни. Облече се с дрехите, които си беше направила преди да дойде тук — сега гледаше на тях като на простичко ежедневно облекло, макар че навремето ги мислеше за много екзотични, със сложна изработка.
Все още движейки се внимателно, тя взе няколко пакетчета от целебната си торба и направи смес от различни по големина части върбова кора, бял равнец и лайка. Наля студена вода в готварската кошница, която използваше за приготвяне на сутрешния чай, започна да добавя горещи камъни, докато течността завря, след което изсипа билките. После се сви край огъня със затворени очи, чакайки чаят да се запари. Внезапно скочи, усети пулсиращата болка в главата си, но без да и обръща внимание, отново посегна към торбата с церовете.
„За малко да забравя“ — помисли си тя, изваждайки пакетчетата си с тайните противозачатъчни билки на Иза. Независимо от това, дали те помагаха на нейния тотем да отблъсне духа на мъжкия тотем, както смяташе Иза, или по някакъв начин се противопоставяха на съдържанието на мъжкия орган, както Айла предполагаше, тя не искаше да се излага на риска да зачене бебе в такъв момент. Всичко беше толкова неустановено. Искаше да зачене бебе от Джондалар, но докато чакаше чая да стане, започна да се чуди как би изглеждало бебе, заченато от нея и Ранек. На него ли ще прилича? Или на мен? Или по малко и на двамата? Вероятно ще има по нещо и от двамата както Дърк… и Ридаг. Те бяха със смесени черти. Един тъмнокож син от Ранек също би изглеждал различно, макар че, помисли си тя с известна горчивина, никой не би го нарекъл урод и не би помисли, че е животно. Та той ще може да говори, да се смее и плаче; просто като всички други хора.
Насърчавана от оценката, която Талут бе дал на нейния лек срещу главоболие предишния път, когато бе пил от своята отвара, Айла бе приготвила достатъчно от него за няколко човека. След като изпи своя чай, тя отиде да потърси Джондалар. Новата пристройка, през която се излизаше навън направо от Огнището на Мамута, се превръщаше в голямо удобство — кой знае защо Айла беше доволна, че няма да и се налага да минава през Лисичето огнище. Конете бяха отвън, но когато мина през пристройката, забеляза пътническата спална кожа на Джондалар, навита до стената и пътьом се зачуди как е попаднала там.
Като отметна завесата и мина през втория свод, видя Талут, Уимез и Мамут, които разговаряха с Джондалар, застанал с гръб към нея.