Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Ами ако някъде е станало срутване и костите са били отмити от катакомбата по естествен път?
— Нивото в канализацията щеше да падне, защото скоро не е валяло. — Никола се поколеба. Цялата схема бе изтъкана от предположения, но той все пак смяташе, че предположенията му са обосновани.
— Това е само теория. Но аз доста размишлявах над нея и тя е най-вероятната възможна.
Рейнар го изгледа замислено.
— Откога го знаеш ?
Никола погледна към Мадлин, но тя изобщо не реагира, макар че го наблюдаваше съсредоточено.
— Откакто видях картите, които получих от един чиновник при Префекта на Обществените Работи миналата нощ, преди да се срещнем с теб. Исках да се уверя, че на това място съществува катакомба, за да е възможно онова, което се е случило. През отминалите десетилетия е имало толкова много ново строителство, че първоначалните катакомби, до които все още може да се стигне, се намират много надълбоко.
Рейнар кимаше. Под катедралите все още имаше катакомби, които се използваха, както и други в по-старите части на Виен, които от време на време биваха отваряни за посещения.
— Но това навярно е катакомба, за която е знаел само нашият магьосник? Точно така както знае всичко друго, предполагам.
Никола кимна разсеяно.
— Щом разберем, че това със сигурност е леговището на магьосника, можем да се върнем и да насочим към точното местоположение Фалие, Жияр и техните хора. — Той погледна към Кюзар. — Ще ми трябват разни работи от склада.
Кюзар кимна и въздъхна примирено.
— Канали, вампири. Радвам се, че съм стар.
— Дай да изясним едно нещо, — каза Рейнар — Идеята е да намерим магьосника, за да се разправят с него Фалие и другите ресурси под командването на двореца, а не ние самите.
— Точно така. Ситуацията не налага самоубийство. — каза Никола с иронично вдигната вежда. — Но ако се окажем притиснати, няма да е толкова страшно. В края на краищата, аз съм роднина на човека, който е убил магьосника Урбан Грандие.
— Доколкото отбирам от история, Алсен го е застрелял в гръб, отдалеч. — отвърна раздразнено Рейнар и скръсти ръце.
— Точно така смятам да постъпя и аз.
— Хм. — Рейнар поглади мустак и изрече замислено — Как трябва да се облече човек за канализацията?
Никола понечи да отговори, но Мадлин се изправи внезапно и каза:
— Никола, аз идвам с теб, а не Рейнар.
И двамата се обърнаха и се вторачиха в нея.
Тя изглежда си даде сметка, че най-малкото трябва да обясни мнението си.
— Причините са много. Първата е, понеже знаем, че сферата на Едуар работи за мен, и не знаем дали би работила за някой друг, а няма време да се проведе подходящ тест. Сигурна съм, че в каналите все още има вампири.
Тя млъкна, сякаш, за да им позволи да я прекъснат дотук, но Никола не изричаше нито дума. Никой никога не му беше говорил с такъв тон без поне да е държал насочен срещу него пистолет и той осъзна, че е очарован против волята си. Зачуди се дали тя ще спомене Мадел.
След интервала на любезно мълчание, Мадлин продължи без да даде вид, че мълчанието я е объркало.
— Мога да заплашвам, мога да се разкрещя. Мога да тръгна след теб или да те забавя, ако се опиташ да ме спреш. Но няма да направя нито едно от тези неща. Просто идвам с теб.
Никола изчака, но тя явно беше приключила. Той се прокашля.
— Това означава, че Рейнар ще трябва да направи опит да се свърже с Албие и Капитан Жияр.
Тя стисна устни. Със сигурност й беше известно, че Рейнар се познаваше с Жияр от времената си на офицер от кавалерията и Никола си призна чистосърдечно, че това беше удар под кръста. Тя изрече сухо:
— Не мисля, че Рейнар е с толкова крехка чувствителност колкото ти.
Рейнар и Никола се спогледаха отново. Знам, че току-що засегна и двама ни, но не разбрах как, помисли си Никола. Каза:
— Ти едва не припадна от вонята, когато излязохме от затвора през канализацията.
Даваше си сметка, че тонът му е обвиняващ. И безрезултатен.
— Ти си повърнал като си видял касапницата във Валент Хаус, — не му остана длъжна тя — Бих казала, че резултатът е равен.
Никола пое дълбоко въздух, за да се успокои, след това погледна Рейнар, който побърза да каже:
— Решението си е твое. Аз не съм буфер.
Проблемът беше в това, че тя беше права за сферата. Когато откриеха скривалището на магьосника, със сигурност щяха да ги подгонят; точно тук се криеше разликата между това да се измъкнат живи или да загинат храбро. Никола не бе почитател на идеята да умре като герой, било сам, било в компания.
— Губим време. — каза тихо Мадлин.
— Първо има едно нещо, което искам да ви кажа на вас двамата.