Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Първото му се стори толкова непонятно, колкото е било и за Мъдрите, но второто изглеждаше очевидно. Мъж, когото не може да види, трябваше да е някой Сив; Сивите бяха отдали душите си на Сянката и можеха да се прокраднат до теб дори ако гледаш право в тях — и единственото им предназначение беше да убиват. Само че защо Мъдрите не бяха разбрали нещо така очевидно? Колкото до последното, боеше се, че и то е съвсем очевидно. Той вече цепеше страните на две. Тарабон и Арад Доман се бяха превърнали в руини, бунтовете в Тийр и Кайриен скоро можеха да се превърнат в нещо по-сериозно от подмолни приказки, а Иллиан със сигурност щеше да изпита тежестта на меча му.
— В два от тях не виждам никаква загадка, Авиенда. — Но когато ги обясни, тя го изгледа със съмнение. И как не. Щом Мъдрите не можеха да изтълкуват един сън, никой друг, разбира се, нямаше да може. Той изръмжа недоволно и се отпусна в стола срещу нея. — Какво друго са сънували?
— Има още един, който мога да ти кажа, макар че може би не те засяга. — Което значеше, че има и такива, които нямаше да му каже, което пък на свой ред го накара да се зачуди защо Мъдрите са й ги разправяли, след като тя не е сънебродница. — И трите са го сънували, което го прави особено важен. Дъжд — тази дума също излезе тромаво от устата й, — идващ от една купа. Около тази купа има примки и капани. Ако подходящи ръце я вдигнат, ще намерят съкровище, голямо навярно колкото самата купа. Попадне ли в лоши ръце, светът е обречен. Ключът към намирането на купата е като се намери един, който вече не е.
— Не е какво? — Това определено изглеждаше по-важно от другите. — Да не искаш да кажеш някой, който е мъртъв?
— Те не знаят повече от това, което ти казах. — Тя се обърна към вратата.
— Ти… — Ранд млъкна и се окашля. „Ти трябва ли да си отиваш?“, канеше се да я попита. Светлина, колко искаше само да си отиде. Всеки миг, изкаран с нея, беше истинско изтезание. Но и всеки миг без нея бе не по-малко изтезание. Да, но трябваше да направи това, което бе редно и което бе най-доброто за нея. — Ти искаш ли да се върнеш при Мъдрите, Авиенда? Да се заемеш отново с обучението си? Наистина няма смисъл да оставаш тук повече. Толкова много неща ме научи, че все едно съм отраснал в Айил.
Тя изсумтя многозначително, но не се задоволи само с това, разбира се.
— Знаеш по-малко от едно шестгодишно момче. Защо един мъж слуша второмайка си или тъща си повече от собствената си майка и една жена свекъра, или второбаща си, повече от собствения си баща? Кога една жена може да се омъжи за някого, без да прави брачен венец? Кога една надзорница на покрив трябва да се подчини на ковача на твърдината? Ако вземеш една среброковачица за гай-шайн, защо трябва да й оставиш един ден за нея срещу всеки ден, който работи за теб? Защо същото правило не важи за тъкачката? — Той затършува за отговори в ума си, готов да признае, че не ги знае, но тя занаглася шала си все едно, че бе забравила за него. — Понякога джи-е-тох си прави страхотни шеги. Ще се пръсна от смях, ако излезе, че съм предмет точно на такава. — Гласът й спадна до шепот. — Ще срещна своя тох.
Стори му се, че говори на себе си, но й отвърна. Предпазливо.
— Ако имаш предвид Ланфеар, не аз те спасих. Спаси те Моарейн. Тя загина, спасявайки всички ни. — Мечът на Ламан я беше освободил от единствения й тох към него, въпреки че така и не бе могъл да разбере заради какво точно беше той. Единственото задължение, което тя знаеше, че има към него. Той се молеше дано никога да не научи за другото — тя щеше да го схване като такова, макар за него определено да не беше.
Авиенда го изгледа с лека усмивка. Възвърнала си беше самоувереността, с която и Сорилея можеше да се гордее.
— Благодаря ти, Ранд ал-Тор. Баир казва, че е добре човек да си напомня от време на време, че един мъж не знае всичко. Гледай да ме уведомиш, когато решиш да си легнеш. Не бих искала да закъснявам и да те будя.