Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Гашър е прав, наистина си много упорит. — Той сграбчи момчето за яката и го повдигна. — Обаче на мен тия не минават, миличък. Чувал ли си за хора, на които бързо изгарят бушоните? Предупреждавам те, че аз нямам бушони — хиляди щяха да го потвърдят, ако не ги бях накарал завинаги да замлъкнат. Ако още веднъж споменеш властелина на Пърт, аз ще… ще… ще ти пръсна черепа и ще изям мозъка ти. Забранил съм да се разказва тази история в селището на Беловласите. Ясно ли е? — Разтърси Джейк като парцалена кукла, а момчето се разплака. — Разбра ли?
— Д-д-да.
— Добре. — Великанът го пусна на пода. Джейк се олюля и избърса сълзите си, размазвайки по лицето си мръсотията. — А сега, сладурче, ще си поиграем на въпроси и отговори. Аз ще питам, а ти ще отговаряш. Ясен ли съм?
Джейк мълчеше. Взираше се в един участък от вентилационната решетка, която опасваше помещението. Тик Так сграбчи носа му и го стисна.
— Разбра ли какво искам от теб?
— Да! — извика момчето и отново се разплака, този път не само от страх, но и поради силната болка. Извърна поглед към русокосия исполин, макар да изпитваше непреодолимо желание отново да огледа вентилационната решетка и да се убеди, че онова, което беше видял, не е само оптическа измама, причинена от претовареното му съзнание. Ала не посмя, защото се страхуваше, че някой (най-вероятно самият Тик Так) щеше да проследи погледа му и да забележи онова, което беше привлякло вниманието му.
— Така те искам. — Без да пуска носа му, гигантът го довлече до трона си. Настани се удобно и отново преметна крак през облегалката. — Сега ще си побъбрим, миличък. Предлагам да започнем с името ти. Как се казваш, пиленце мое?
— Джейк Чеймбърс. — Тъй като Тик Так продължаваше да стиска носа му, момчето говореше неясно, като че беше настинало.
— Незрящ ли си, Джейк Чеймбърс?
За миг момчето помисли, че великанът използва старомодна фраза, за да го попита дали е сляп… макар всички присъстващи сами да можеха да се убедят, че зрението му не е засегнато.
— Не разбирам… Исполинът го дръпна за носа.
— Незрящ! Незрящ! Престани да ме баламосваш, момче.
— Не разбирам… — отново заговори Джейк, сетне погледът му попадна на автомата, окачен на „трона“. Внезапно си спомни за катастрофиралия самолет и в съзнанието му парченцата от мозайката като по магия попаднаха на местата си. — Не, не съм нацист.10 Американец съм. Войната е свършила много преди да се родя.
Тик Так отпусна пръсти и от носа на момчето рукна кръв.
— Трябваше да ми го кажеш отначало, Джейк Чеймбърс, щеше да си спестиш доста неприятности… но пък вече знаеш, че не си поплюваме, когато ни разгневят.
Момчето кимна.
— Разбрахме се, значи. Ще започнем с елементарните въпроси.
Джейк отново крадешком погледна към решетката. Откри, че онова, което беше видял, не бе плод на въображението му. Златисти очи надничаха от тъмното пространство зад никелираните решетки.
Незнайно как Ко беше успял да го открие.
Тик Так му удари плесница. Момчето отхвръкна към Гашър, който побърза да го блъсне напред, като дрезгаво прошепна:
— Не се разсейвай, миличък. Внимателно слушай урока и гледай да го запомниш.
— Гледай мен, докато ти говоря — процеди исполинът. — Ако не проявяваш уважение към мен, ще ти откъсна топките.
— Добре.
Зелените очи на русокосия злобно проблеснаха.
— Какво е това „добре“? Ще ми се подчиняваш ли или…
Джейк трескаво търсеше подходящ отговор, като се опитваше да не се издаде, че е обнадежден. Хрумна му фраза, която щеше да му свърши работа в собственото му селище на Младите… иначе известно като училището „Пайпър“.
— Добре, сър.
Исполинът се усмихна.
— Май започваш да се вразумяваш. — Приведе се, подпирайки ръце на бедрата си, и добави: — А сега ми обясни какво е „американец“.
Джейк заговори, като се опитваше да не гледа към вентилационната решетка.
29
Роланд пъхна револвера в кобура, хвана с две ръце колелото на вратата и се опита да го завърти, но приспособлението не помръдна. Това не го изненада, ала разбра, че трудно ще се справи с херметическата врата.
Ко нетърпеливо го наблюдаваше — очакваше Стрелецът да отстрани препятствието, за да продължат търсенето на Джейк. Роланд знаеше, че проблемите тепърва предстоят. Не можеше да остане тук и да чака някой да напусне скривалището. Възможно беше да изминат часове, дори дни, докато на някого от Беловласите хрумнеше да използва този вход. Междувременно Гашър и приятелчетата му можеха жив да одерат Джейк.
10
Not-see (незрящ) по звучене напомня Nazi (нацист) — Б. пр.