Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Хавиланд! — извика Макалистър ужасен.
— Починете си, господин заместник-секретар — каза дипломатът. — Мистър Конклин и аз знаем откъде идваме. И двамата сме били тук преди.
— Има разлика — възрази Конклин, а очите му продължаваха да пробождат Хавиланд. — Никога не ми е харесвала тази игра.
— Нито пък на мен. — Телефонът иззвъня и ръката на посланика се стрелна към него. — Да? — Той се заслуша. — Не съм се стреснал, майоре, защото научих преди няколко минути… Не, не от полицията, а от един човек, с когото искам да се срещнете тази вечер. Да кажем, след два часа, удобно ли е? Да, сега той е на наша страна. Има хора, които твърдят, че е един от най-добрите между нас, и смело мога да кажа, че служебното му досие го потвърждава… Да, той е… Добре, ще му предам… Какво? Какво казахте?… Е, надявам се, че са се прикрили добре, нали? След два часа, майоре. — Хавиланд затвори телефона и се отпусна изтощен на бюрото.
— Името му е Лин Уенцзу — каза Конклин, като погледна едновременно и двамата. — Работи за британското разузнаване, което означава МИ-6, вероятно Специалният отдел. Обучен е в Китай, а сетне в Англия и се смята за най-добрият офицер от контраразузнаването на територията. Единствено огромният ръст му пречи. Забелязва се твърде лесно.
— Откъде знаете? — Макалистър направи крачка към човека от ЦРУ.
— Едно птиченце ми каза.
— Е, тогава птиченцето сигурно е било триметров щраус — каза дипломатът.
— Няма да говоря повече по въпроса — отвърна Конклин.
— Но и той знае някои неща за вас.
— Би трябвало. Той беше част от малката операция на гарата в Кулон.
— Каза ми да ви поздравя, защото вашият олимпиец ги е надбягал. Измъкнал се е.
— Това трябваше да му стане ясно по-рано.
— Той знае къде да го намери, но не иска да си губи времето.
— Браво за проницателността. Той каза и нещо друго, и понеже чух ласкателна оценка на моето минало, мога ли да знам какво е то?
— И после ще ме изслушате?
— Или ще бъда изнесен навън в кутия? Или в няколко по-малки кутийки? Имам ли избор?
— Да, съвсем правилно. Ще трябва да го направя, нали знаете.
— Знам, че знаете, хер генерал.
— Това звучи обидно.
— И вие звучите така. Какво ви каза майорът?
— Терорист от Макао се е обадил в Южнокитайската информационна агенция и е поел отговорността за убийството. Казали са само, че това с жената било нещастен случай, мишената бил шофьорът. Като бивш член на група, воюваща с британското разузнаване, той е прострелял техен водач на пристанището в Уанчай преди две седмици. Информацията се потвърди, той беше охраната на Стейпълс.
— Това е лъжа! — извика Конклин. — Тя беше мишената.
— Лин казва, че е загуба на време да се преследва този погрешен източник.
— Тогава той знае?
— Че сме били разкрити?
— А какво друго?
— Той е човек с гордост и брилянтен ум. Никога не е хранил пиетет към провалите и най-малко сега. Седнете, мистър Конклин, трябва да поговорим за доста неща.
— Не мога да повярвам — прошепна развълнуван Макалистър. — Говорите за убийства, метежи, мишени, самоубийства, сякаш обсъждате менюто на някой ресторант! Какви хора сте вие!
— Казах ви, господин заместник-секретар — каза меко Хавиланд. — Хора, дето вършат работа, която другите не могат или не биха искали, или не би трябвало да вършат. Не сме завършили никакви дяволски университети, а просто имаше свободни места и кандидатите за тях бяха малко. Всичко се дължи на случайността. И с течение на времето откриваш, че или имаш, или нямаш достатъчно здрав стомах за тази работа. Прав ли съм, мистър Конклин?
— Това е загуба на време.
— Не, не е — поправи го дипломатът. — Обяснете на мистър Макалистър. Той е много ценен и имаме нужда от него. Трябва да ни разберете.
Конклин погледна Макалистър с непроницаем поглед.
— Той няма нужда от обяснения, той е аналитик. Вижда всичко ясно като нас, ако не и по-ясно. Знае какво става из всички подземни тунели, просто не иска да си го признае и най-лесният начин да се измъкнеш е да се престориш на шокиран. Той е свещеник, влязъл в публичен дом, за да събере материал за неделната проповед, която бърза да напише, когато се прибере у дома и поиграе със себе си.