Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Да отидем сега и ние да почиваме! Да почиваме! Ти вярваш ли го? Заключи се с три резета в стаята си и си легни физически да спиш! Аз въпреки това ще дойда при теб, както дойдох сутринта, и ще те забера за един полет по нашите граници. А там също някои постове поддържат за нас стража, за да ни докладват и ни дават сведения. Когато се върнем от нашия полет, няма да се показваме пред хората — точно както постъпихме тази вечер. Защото онова, което за този свят е вечер, за другия е утро. Спи добре, но… ела с мен!…
4. Срутването
Когато на утрото излязох отпред на покрива, видях, че броят на хората от предния ден се е удвоил. Край шатрата на Ахриман мирза можеха да се видят конете, доведени от него. Сенките и масабаните за състезанието. В руините се намираха онези на шейх ул ислям и таки кюрдите. Долу, отдясно на езерото, бяха бегачите на динаруните, а вляво, недалеч от трибуната, бяха настанени нашите. По всички тези места гъмжеше от истински или мними познавачи, които считаха за крайно необходимо да произнесат своите оценки. С Ибн ел Идрак и шейха на динаруните Устад рано-рано заранта беше сключил тайна спогодба, че всички те ще си получат обратно изгубените коне. Така че те спокойно можеха да се държат привидно като наши противници. За отбелязване е, че същинските знаменитости на състезанието, като Сахм, Асил, Най-добрият кон на Луристан, не се намираха сред тези представени още днес коне. Щом врагът не показваше козовете си, нямаше да ги показваме и ние.
Стори ми се забавно, че видях Халеф още отсега да стои с Ханнех на предназначеното за него място. Добрякът не бе издържал. И с какво беше облечен? Естествено с почетните одеяния на шах-ин-шаха. При него бяха и всичките му оръжия. По-късно видях в ръката му даже известния камшик от хипопотамска кожа. После той дойде за Палача тъкмо на сгода!
След закуска отидох при конете си и сетне при Устад, при когото заварих капитана от охраната на монарха. Те тъкмо говореха за споменатия преди малко, а именно Гхулам ел Мултасим, Палача. На тоя арогантен тип всичко предприето досега срещу нас се виждаше недостатъчно. Той най-напред при таки бе говорил по най-безобразен начин против Устад, а днес бе продължил и тук при нас. Беше се появявал със своите съмишленици ту тук, ту там в долината, държейки все една и съща заучена реч, в която обрисувал Устад като човек, от когото другите трябва само да се пазят. Тоя Устад се държал като верен привърженик на шах-ин-шаха, ама не бил такъв. Също така си давал вид, че на сърцето му лежало само добруването на джамикуните, но в действителност мислел само за собствения си келепир. От такива хора човек трябвало да се пази повече отколкото и от най-лошия масабан и ето как не било за чудене, че той, сиреч Палача, считал за свой дълг да разобличи веднъж завинаги този крайно опасен изкусител на народа. Заедно с това приканвал всички джамикуни да прогонят своя Устад, който се хвалел, наистина, че иска да направи хората щастливи, ала най-много го бивало да създава за света нещастни, покрити с отоци и циреи коне. Той, сиреч Палача, щял да докаже това с Кис-и-Дарр!
Понеже дойдох едва в края на този разговор, капитанът ми съобщи резултата:
— Помолих Устад да не се омърсява с тоя келеш, а по-добре да предостави работата на мен, представляващия полицията на шах-ин-шаха. За един такъв разюздан и самонадеян нахалник единствено камшикът е правилното средство. И той ще го получи, съвсем определено. Само ми предайте дрехите му, в които се намират ножът и тайната азбука. Повече нищо не ми е необходимо!
Получи нещата, след което аз слязох с Устад и Джафар мирза долу при езерото, защото бе дошло времето да бъдат избрани членовете на журито. Работата стана бързо. Главният съдия беше капитанът на охраната. Другите бяха Джафар, хаджи Халеф, Ибн ел Идрак и Педехр. Друга конкуренция нямаше — една много основателна причина всички страни да бъдат съгласни с този избор.
След това бяха уговорени условията. Те бяха много прости. Всяка покана трябваше да бъде приета от съответната страна, повече нищо! В тези преговори вземаха участие също шейх ул ислям, Ахриман мирза и ханъм Гюл. Последната имаше място на трибуната между другите двама споменати. Но не в наша близост. А заради възнамеряваното покушение срещу Джафар мирза Палача бе държан далеч от нас и под постоянен, но незабелязан надзор.