Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Извърна се от него към нас, изпъна ръст и понечи да заговори. Тогава шейх ул ислям посегна към лежащите пред него дрехи, взе ножа на Палача, изтегли го срещу него и заплаши:
— Мълчи, безумецо, инак ще умреш от собственото си острие!
— Дали от въже или острие, всичко това сега е безразлично. Аз ще говоря! — отвърна Мултасим, подготвяйки се бързо за отбрана.
— Заминавай тогава и говори в Джехенната, не тук! В следващия миг се бяха вкопчили. Ханъм Гюл изкрещя от ужас, направи място и побърза да се махне. Никой не погледна след нея, понеже всички очи се бяха отправили към двамата биещи се. Те се събориха взаимно и продължиха да се боричкат под седалките — тихо, безмълвно, като две хапещи се диви животни.
Внезапно проблесна светкавица и високо над нас се разнесе трясък. Затъркаляха се гръмотевици. Цялото ни внимание бе по такъв начин приковано долу, че изобщо не бяхме обърнали внимание на тежките буреносни облаци, които се бяха надигнали иззад хълма на руините и сега застрашително кулминираха над Алабастровия шатър. Познавахме този вид бури, които се извиват съвсем неочаквано в онези планини и развързват сякаш цялата мощ на стихиите. Ето защо веднага ни стана ясно, че от нашето забавно състезание ако не съвсем, то поне засега ще трябва да се откажем.
Вече падаха отделни тежки, с големината на грахово зърно дъждовни капки.
В този миг борбата на живот и смърт свърши. Шейх ул ислям изпълзя изпод седалките и се изправи бавно, омаломощен и окървавен. Огледа се втренчено и извика с дрезгав глас:
— Стана, както казах. Той замина в Джехенната. Нека говори там каквото си ще, на никого няма да навреди. Шеятините не мислят така бързо като хората! Аз съм ранен. Отнесете ме в моята шатра!
Няколко таки се притекоха да му помогнат. Други изтеглиха Мултасим. Беше мъртъв. Ножът бе забит до дръжката в голите гърди. Ето че отново се засвятка и загърмя и дъждът започна по такъв начин да се лее, че незабавно се втурнах към шатрата на ага Сибил, където, отдавна чакан, бях посрещнат със сърдечна радост от моя стар багдадски приятел и всичките му близки.
Първата ми работа беше да резервирам добри места за Халеф, Ханнех и Кара, които естествено не закъсняха да се отзоват. А после приятелството и миналото встъпиха в правата си и вън вече можеше да си се лее, а вътре прокапва и тече, колкото си иска. Кепек също бе споменат. Заради безпомощната му пълнота го бяха изпратили като товар възможно по-скоро за Исфахан, където неговият господар възнамеряваше да се установи за в бъдеще заедно с него. "Весталката" бе предвидена като пожизнена готвачка, а Тифл щеше да участва в яденето като еквивалентен образ на Кепек.
Дъждът по изключение продължи с часове. Когато веднъж настъпи пауза, Шакара изпрати за мен и Кара коне, а за Халеф и Ханнех една двойна носилка, и с тази помощ бързо се прибрахме вкъщи. Устад ни последва едва по-късно. Колко съобразителна бе Шакара, сега отново се доказа с това, че бе подслонила конете ни от силния дъжд в добре познатото вече засводено помещение.
Устад си дойде заедно с Джафар мирза тъкмо когато гръмотевичната буря се разрази с втори, още по-продължителен пристъп. Те бяха намерили удобно убежище в къщата на ходи-и-джуна и оттам всичко наблюдавали и дирижирали според силите си. Приемаха причинената от лошото време неразбория не от трагичната, а от комичната страна, и ето как на мен също не хрумна да се занимавам с тъжни мисли. Когато попитах за трупа на Палача, научих, че го отнесли в руините и сложили пред шатрата на шейх ул ислям. Конят му бил конфискуван от капитана. А пък Устад бе довел Кис-и-Дар, за да се погрижи за оздравяването му.
Дъждът не отслабна и по-късно. Вече нищо не можеше да се направи и ние отидохме да спим с надеждата, че до утре ще се е излял… Днес едва ли някой си легна така доволен и горд, както хаджи Халеф и Ханнех. Техният син беше безусловно героят на днешния ден, а аз им бях казал, че този факт бе резултат не на случайност, а на отличните дарования на Кара. Това изказване бе висша наслада за моя хаджи. Когато на утрото станах, той тъкмо се качваше в носилката. Нареди да го отнесат до трибуната, понеже Ахриман мирза и шейх ул ислям още рано-рано заранта бяха поискали събиране на журито и джемма, за да направят едно важно предложение. На такова съвещание "шейхът на хаддедихните" трябваше естествено да присъства, макар и да бе още толкова слаб! Но вчерашният ден му бе подействал изключително добре, разбира се, като следствие от радостта и храброто поведение на неговия син.