Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Понечих да направя някаква забележка, ала той бързо я пресече, като продължи:
— Не се безпокой! Не тръгнах лекомислено, защото аз най-добре си знам колко съм необходим точно сега там долу. За всичко съм се погрижил. Обстоятелството, че привидно съвсем необмислено съм се отдалечил, само ще направи враговете ни още по-самоуверени. Те няма и представа да си имат с какво ще се занимавам междувременно. Днес ние ще обходим цялата ни територия. Възнамерявам да инспектирам разставените постове. Това е абсолютно необходимо. Хайде!
За да се спуснем по другата страна на планината, трябваше да водим конете, докато достигнахме потока в долината. Там той ми показа скритото място, при което излизаше тайният ходник от Светилището. После поехме отново нагоре, към платото на таки, и по него на север. Там се натъквахме през определени дистанции на по двама джамики, които седяха край конете си и ни докладваха. При най-северния от тези двойни постове ни поздрави един кюрд от Шурд в пълно бойно снаряжение. Той току-що беше пристигнал и ни доложи, че помощните отреди на Марах Дуримех се намирали само на един ден езда оттук и молели за указания. Устад остана изненадан, но когато му съобщих какво ми е казала Шакара, даде заповед вторник вечерта да дойдат на това място и да чакат по-нататъшни инструкции.
Оттук се насочихме на изток. Това беше територията на северните джамикуни. Намерихме всичко така, както бяхме пожелали. Веднага след най-външния им бивак започваше стражевата линия на калхураните, която тръгваше през проходите на заека и куриера на юг. Устад им даде указание да пропуснат масабаните и силлан, но тайно да ги последват, сключвайки пръстена все по-тясно. По обяд спряхме при един поток да отпочинем, хапнем и оставим конете да попасат. Предоставихме им пълни два часа. След това продължихме — напряко през онези необитаеми земи, през които аз и Халеф бяхме дошли с масабаните. Там се натъкнахме на широка диря на динаруните, водеща на север към нашия бивак, и на един самотен конник, който яздеше обратно по тази диря. За наше удивление това бе самият шейх на динаруните.
Той също се удиви, разпознавайки Устад, но явно се зарадва. Вежливостта изискваше да слезем и седнем. В последвалия разговор научихме нещо много радостно. Той пристигнал сутринта със своята дружина и веднага потърсил шейх ул ислям, който заедно с Ахриман мирза тъкмо се намирал при Гюл. Там получил инструкциите си за следващите дни и тогава всъщност се установило, че той бил избран да ни нападне със своите динаруни — естествено само заради едната религия. Някакви практически облаги обаче категорично му отказали. На всичкото отгоре се отнасяли отвисоко с него, като с човек, за когото е милост свише да разговаря изобщо с такива избраници. Той благоразумно казвал на всичко "Да", ала в яда си на мига решил да обърне пиката и да премине към нас. Но за да обмисли зряло и необезпокоявано всички "за" и "против", седнал после на коня си и предприел самотната езда, при която се срещнал с нас тук.