Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Готова ли си? Добро момиче!
На вратата се почука и сестра Нора влезе пак. Носеше малка хартиена чашка. Крисчън започна да прибира нещата от таблата и да ги пъха обратно в кутията.
- Болкоуспокояващото - каза сестрата и ми показа бялото хапче на дъното на чашката.
- Дали не е опасно да го вземам... заради... знаете... бебето?
- Не, госпожо, няма да повлияе по никакъв начин на бебето.
Кимнах. Главата ми пулсираше. Взех хапчето и го глътнах с
малко вода.
- Трябва да почивате, госпоже Грей - каза тя и погледна недвусмислено към Крисчън.
- Тръгваш ли? - попитах в паника. „Не си отивай, та ние едва сега започнахме да говорим“.
- Ако и за секунда си си помислила, че ще те изпусна от поглед, значи си в голяма заблуда.
Нора пак започна да пуфти и да ми оправя възглавницата, така че се наложи да легна.
- Лека нощ, госпожо Грей - каза тя, метна пореден заканителен поглед към Крисчън и излезе.
- Май сестра Нора никак не ме харесва.
Изглеждаше страшно уморен и колкото и да исках да остане, знаех, че трябва да го убедя да се прибере и да си почине.
- Трябва да си починеш, Крисчън. Прибери се у дома. Изтощен си.
- Никъде няма да ходя. Ще дремна на стола.
Погледнах го сърдито и се отместих на една страна.
- Искаш ли да спиш при мен?
- Не, не бива. Не мога.
- Защо не?
- Не искам да ти причиня болка или те нараня.
- Няма да ме нараниш, нищо няма да стане. Моля те, Крисчън.
- И си на системи.
- Моля те, Крисчън.
По изражението му личеше колко се изкушава.
- Моля те. - Повдигнах одеялото и го приканих.
- О, я майната им на всички тука! - Той изу обувките, свали си чорапите и легна до мен. Прегърна ме нежно, аз сложих глава на рамото му и той целуна косата ми.
- Сестра Нора едва ли ще е много щастлива, като ни види как сме се настанили - прошепна заговорнически.
Засмях се, но болката в гърдите веднага спря смеха ми.
- Не ме карай да се смея, че ме боли.
- Но аз така обичам смеха ти - каза той тъжно. - Толкова съжалявам, бебчо, толкова много съжалявам. - Целуна пак косата ми и вдиша дълбоко аромата й. А аз се чудех за какво съжалява. За това, че ме е накарал да се смея, заради кашата, в която се бяхме забъркали...? Сложих ръка на гърдите му, над сърцето, а той нежно я покри с дланта си. И двамата мълчахме. Не се стърпях и попитах:
- Защо отиде да се видиш с онази жена?
- О, Ана, това ли искаш да обсъждаме сега? Не може ли да го загърбим? Съжалявам, че го направих.
- Трябва да знам.
- Ще ти кажа утре - каза той раздразнено. - И да не забравя! Детектив Кларк иска да те види. Става дума само за рутинни въпроси. Заспивай сега.
Въздъхнах тежко. Исках да зная защо. Но поне бе казал, че съжалява. И това беше нещо. Дори подсъзнанието ми, което очевидно бе в добро настроение, се съгласи с леко кимване. Уф, и тоя Кларк! Никак не ми се искаше да обсъждам събитията от четвъртък с него.
- Има ли някой представа защо Джак направи всичките тези неща?
- Хмм - измънка Крисчън. Гърдите му се надигаха и отпускаха все по-бавно, дишането му ставаше по-дълбоко и спокойно, като приспивна песен за мен, залюля ме като в хамак. И докато се унасях, се опитвах да подредя парчетата накъсани разговори, които бях чула на ръба между съзнанието и безсъзнанието. Но всичко в главата ми се обърка, струваше ми се по-скоро илюзия, отколкото нещо реално, паметта ми играеше номера, а това ме дразнеше, вбесяваше дори и ме...
Устните на сестра Нора бяха свити в тънка черта, ръцете й -скръстени на гърдите. Вдигнах пръст към устните си.
- Моля ви, оставете го да спи - прошепнах и свих очи да се предпазя от нахлуващата утринна светлина.
- Това е вашето легло, не неговото - изсъска тя строго.
- Спя по-добре, когато е тук - настоях и се хвърлих яростно да защитавам съпруга си. А това си беше самата истина.
Крисчън се размърда и двете застинахме.
Той заговори в съня си: „Не ме докосвай. Никога повече. Само Ана!“
Почти никога не го бях чувала да говори насън. Може би защото винаги спях много повече от него. Но бях виждала кошмарите му.
Ръцете му ме обгърнаха по-здраво. Дори ме стиснаха. Заболя ме.
- Госпожо Грей - обади се сестра Нора.
- Моля ви... оставете ни.
Тя поклати глава, обърна се и излезе вбесена, а аз пак се сгуших в него.
Когато се събудих, Крисчън го нямаше. Слънцето заливаше стаята с топла светлина.
А после видях цветята. Цветя! Няколко чудесни букета. Кой ли ги беше пратил?
На вратата се почука и Карик плахо подаде глава. Видя, че съм будна, и се ухили до ушите.