Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Що за баща ще бъда? - Гласът му беше тих, много тих.
- О, Крисчън! - Едва не проплаках. - Човек трябва да опита и да направи това, на което е способен. Най-дОброто, на което е способен. Това можем да направим, и ти, и аз, и всеки от нас.
- Ана, аз не знам дали мога...
- Разбира се, че можеш. В теб има толкова любов, ти си забавен, ти си силен, на детето няма да му липсва абсолютно нищо.
Той седеше замръзнал, красивото му лице бе изкривено от съмнения.
- Да, идеалният вариант щеше да е ако бяхме изчакали, за да имаме повече време един за друг. Но сега сме трима и ще растем тримата, заедно. Ще израстваме заедно. Ще бъдем семейство. Твоето семейство. И детето ти ще те обича безусловно, безрезервно, така, както те обичам аз.
В очите ми избиха сълзи.
- О, Ана! - прошепна той с болка. - Помислих, че съм те загубил. И после пак помислих, че отново съм те загубил. Да те видя на земята бяла, студена, в безсъзнание. Най-страшните ми кошмари се сбъднаха пред очите ми. А сега си тук - смела и силна, даваш ми надежда и ме обичаш след всичко, което направих.
- Да, обичам те, Крисчън, и винаги ще те обичам! Толкова те обичам, че направо ме е срам от самата мен.
Той нежно хвана ръката ми и избърса сълзите ми. Погледнах в очите му и видях в тях страх, удивление, любов.
- И аз те обичам! - каза задъхано, целуна ме нежно, както целува само мъж, който боготвори жена си. - Ще се опитам да съм добър баща! - прошепна в устните ми.
- Знам, че ще опиташ, и знам, че ще успееш. И е време да се изправиш лице в лице с факта, че аз и Точица нямаме никакво намерение да избягаме от теб.
- Точица?
- Точица.
- Все ми се въртеше нещо като Младши...
- Може да е и Младши.
- Но Точица ми харесва! - каза той и ме целуна.
- Колкото и да ми се ще да те целувам цял ден, закуската ти изстива - каза Крисчън. Усмихваше се, но очите му бяха тъмни, примамливи и горещи. Кога си обърна настроението този мой господин Меркурий?
- Яж! - каза с мек, но категоричен глас.
Преглътнах, но не само апетитът ми бе възбуден. Мушнах се пак в леглото, като внимавах да не бутна инфузионната стойка. Той сложи табличката пред мен. Кашата беше студена, но палачинките под капака бяха идеални.
- Но Точица може да е момиче.
Той прокара ръка през косата си.
- Как? Две жени? - Май наистина се паникьоса, но поне мрач-ното му изражение изчезна.
- Имаш ли предпочитания? - попитах притеснено.
- Какви предпочитания?
- Момче или момиче.
- Да е здраво. Това е достатъчно - каза той тихо: очевидно полът на детето изобщо не представляваше грижа за него. - Яж
- каза рязко и разбрах, че иска да сложим край на този разговор.
- Ям аз, ям. По дяволите, Грей, спокойно!
Наблюдавах го внимателно. Тревогата бе събрала ситни бръчки около очите му. Беше казал, че ще опита, но знаех, че все още изпитва нечовешки страх и паника от бебето. „О, Крисчън, и аз!“ Седеше на стола до мен и малко трескаво разлистваше страниците на „Сиатъл Таймс“.
- Пак си медийна звезда - каза горчиво.
- Пак ли?
- Пак. Но поне фактите отговарят на истината. Искаш ли да прочетеш?
- Ти ми прочети, сега ям.
Той се засмя и зачете на глас. Пишеше предимно за Джак и Елизабет. Описваха ги като Бони и Клайд на двайсет и първи век. Съвсем накратко разказваха за отвличането на Мия и как съм се намесила и споменаваха, че сме в една и съща болница. „Откъде се сдобиват с цялата тази информация? Трябва да питам Кейт“.
Когато Крисчън свърши да чете, казах:
- Прочети ми още нещо. Обичам да слушам гласа ти.
Той послушно ми прочете за бума в бизнеса с кръглите хлебчета и как „Боинг“ трябвало да спре производството на някакъв модел самолет. Докато слушах гласа му, усетих онова приятно чувство на облекчение, че в крайна сметка съм добре, че Мия е добре, че Малката точица е добре - един безценен миг спокойствие, независимо от всичко, което се бе случило през изминалите дни.
Да, знаех, че се страхува за бебето, но не можех да разбера колко дълбок е страхът му. Реших, че пак ще говоря с него, за да се опитам да го успокоя. Това, което ме озадачаваше, беше, че той имаше прекрасни родители, или поне така изглеждаха. Образцово семейство. Може би кучката Робинсън бе успяла да го повреди повече, отколкото предполагах. Искаше ми се да е така, но истината е, че дълбоко в себе си подозирах, че се връща назад към жената, която го е родила. Но и Робинсън не беше помогнала особено много. И тогава се сетих, че с Грейс бяха говорили за това тук, докато бях в безсъзнание. Мамка му! Споменът за тези думи беше така близо, а все ми убягваше.
|
Дали някога щеше сам да ми каже защо бе отишъл да я види, или трябваше да го подбутвам, за да изкопча и това? Тъкмо се канех да го попитам, когато на вратата се почука.