Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Ще ви дадем болкоуспокояващо. Трябва ви за болката в ребрата и за главоболието. Но всичко изглежда добре, госпожо Грей. Съветвам ви да поспите. В зависимост от това как се чувствате сутринта може и да ви пуснем да си идете у дома. Тогава тук ще бъде доктор Синг.
- Благодаря.
На вратата се почука. Беше Тейлър. Носеше черна картонена кутия, на която с блестящи кремави букви пишеше „Феърмаунт Олимпик“.
Охо!
- Храна? - попита доктор Бартли изненадано.
- Госпожа Грей е гладна - каза Крисчън. - Това е пилешка супа.
Доктор Бартли се усмихна.
- Супа може. Само бульона, нищо тежко. - И ни изгледа все едно сме непослушни ученици. После двете със сестра Нора излязоха.
Крисчън премести табличката на колелца към мен и Тейлър сложи кутията със супата на нея.
- Как сте, госпожо Грей?
- Добре, Тейлър. Благодаря.
- Радвам се. - Мисля, че искаше да каже още нещо, но се въздържа.
Крисчън отвори кутията, извади термос, купа за супа, чинийка, ленена салфетка, лъжица за супа, панерче за хлебчета, сребърна солница и пиперница... Цял ресторант се пренесе в стаята ми.
- О, това е страхотно, Тейлър. - Стомахът ми ръмжеше. Умирах от глад.
- Нещо друго? - попита Тейлър.
- Не, благодаря - каза Крисчън.
Тейлър кимна.
- Тейлър, благодаря ти! - казах.
- Искате ли нещо друго, госпожо Грей?
Погледнах Крисчън и казах:
- Само чисти дрехи за Крисчън.
- Да, госпожо. - Тейлър се усмихна.
Крисчън погледна ризата си озадачено.
- Откога си с тези дрехи? - попитах.
- От четвъртък- засмя се той.
Тейлър излезе.
- Тейлър ти е много ядосан - каза Крисчън, отвори термоса и изля пасираната пилешка супа в купата.
И Тейлър? Но не се замислих много-много. Цялото ми внимание беше в купата. Миришеше божествено, ароматна пара се издигаше до ноздрите ми. Опитах половин лъжичка. Беше толкова вкусна, колкото изглеждаше.
- Хубава ли е? - попита Крисчън и пак седна на леглото.
Кимнах ентусиазирано. Изпитвах животински глад. Започнах
да ям и не можех да се спра. Направих само няколко кратки паузи да си избърша устата с кърпата.
- Кажи ми какво се случи след като разбра какво всъщност става.
Крисчън прокара пръсти през косата си и поклати глава.
- О, Ана, колко е хубаво да те видя да ядеш.
- Гладна съм. Кажи ми.
- Ами след като се обадиха от банката и след като си помислих как целият ми свят се е сринал...
Спрях да ям.
- Ако спреш да ядеш, ще спра да говоря - прошепна той и тонът му не търпеше никакви възражения.
Продължих със супата. Погледът му омекна и след малко той продължи:
- Та след като приключихме разговора, Тейлър ми каза, че Хайд е пуснат под гаранция. Нямам представа как и защо. Мислех, че сме предотвратили такава вероятност. Но се сетих какво ми каза... и разбрах, че става нещо, нещо много лошо и много сериозно.
- Никога не е било заради парите - отсякох ядосано. - Как можа да си го помислиш? - Повиших тон. - Никога не е било заради шибаните ти пари!
Главата ми запулсира. Той ме погледна изненадано, присви очи и каза:
- Що за вулгарен език! Успокой се и яж.
Погледнах го враждебно.
- Ана! - каза той заканително.
- Това ме заболя повече от всичко, Крисчън - прошепнах. -Почти толкова, колкото срещата ти с онази жена.
Той пое рязко дъх, сякаш го бях ударила през лицето, и изведнъж се отпусна изтощен, изцеден. Затвори очи и поклати глава.
- Знам. И съжалявам. Повече отколкото можеш да си представиш. - В очите му блесна разкаяние. - Моля те, яж. Супата ще изстине. - Гласът му беше мек и в същото време заповеднически.
Хванах лъжицата и той въздъхна облекчено.
- И после? - попитах с пълна уста. Мекото бяло хлебче беше превъзходно.
- Не знаехме, че Мия е изчезнала. Мислех, че изнудва теб. Обадих ти се веднага, но ти не отговори. - Намръщи се. - Оставих ти съобщение и се обадих на Сойър. Тейлър започна да проследява телефона ти. Знаех, че си в банката, и той веднага тръгна натам.
- А как ме е намерил Сойър? И той ли е проследил телефона ми?
- Саабът има устройство за проследяване. Всичките ни коли имат. Но когато стигнахме до банката, ти вече беше тръгнала. И ние тръгнахме след теб. Защо се усмихваш?
- Някак си имах усещането, че ще ме проследиш.
- И какво смешно има в това?
- Джак даде изрични инструкции да изхвърля телефона си. И аз взех назаем телефона на Уилън и сложих моя в един от саковете, за да проследиш парите си. Телефонът, който изхвърли Елизабет, не беше моят, а на Уилън.
- Нашите пари, Ана - каза той. - Хайде яж.
Обрах купичката с последния залък и го лапнах. За първи път от много време се чувствах сита и доволна.