Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Ана, ще ти разкажа всичко, но после. Мия е добре, доколкото може да е добре след подобно преживяване. Била е дрогирана.
Все още е много изтощена и уплашена, но по чудо не се е случило нещо по-лошо. - Стисна зъби. - Това, което направи ти... беше невероятно смело и безразсъдно. Можеше да те убият.
Очите му пламнаха, но в същото време излъчваха сива студенина. Виждах, че едва сдържа гнева си.
- Не знаех какво друго да направя - прошепнах.
- Можеше да ми кажеш! - Ръцете му се свиха в юмруци.
- Той каза, че ще я убие, ако кажа на някого. Не можех да поема този риск.
Той затвори очи, лицето му се сгърчи от ужас.
- Изживях смъртта хиляда пъти от четвъртък.
,Четвъртък?“
- Днес какво сме?
- Почти събота. - Погледна си часовника. - Беше в безсъзнание повече от двайсет и четири часа.
- А Джак и Елизабет?
- Арестувани са. Джак е тук, под охрана. Трябваше да извадят куршума. Не знам в кое отделение на болницата е - каза горчиво.
- Иначе щях да съм го убил досега. - Лицето му потъмня.
„Мамка му! Джак е тук!“
„Това ти е за СИП, шибана курво!“ Пребледнях. Празният ми стомах се сви в конвулсии, очите ми се напълниха със сълзи и цялото ми тяло се разтресе.
- Ана... - Крисчън се наведе към мен, взе чашата от ръката ми и ме прегърна нежно. - Сега си в безопасност - прошепна в косата ми.
- Така съжалявам, Крисчън... - Сълзите ми потекоха.
- Шшш... - Той ме галеше по косата, а аз плачех на рамото му.
- Това, което казах... Никога не съм имала намерение да те напускам.
- Шшш, бебчо. Знам.
- Знаеш? - Думите му спряха сълзите ми.
- Да, разбрах. Не веднага, но разбрах.
- Ти просто ме изненада - казах в рамото му. - Когато говорехме в банката. Ти си помисли, че те напускам. Мислех, че ме познаваш по-добре. А съм ти казвала толкова много пъти, че никога няма да те напусна.
- Но след всичко, което казах и направих, всички тези непростими, отвратителни неща... - Гласът му беше ужасно тих, а ръцете му ме притиснаха по-силно. - Мислех, че съм те загубил.
- Не, Крисчън, никога не можеш да ме загубиш. Но не исках да се намесваш, защото беше опасно за Мия.
Той въздъхна. Не знаех дали от гняв, раздразнение или болка.
- Как се сети? - попитах бързо, за да го изкарам от мрачните му мисли.
Той сложи онова кичурче зад ухото ми.
- Точно бях кацнал в Сиатъл, когато се обадиха от банката. Последното, което знаех за теб, беше, че не си добре и се прибираш у дома.
- Значи си бил в Портланд, когато Сойър се обади от колата?
- Точно се канехме да излетим. Исках да се прибера. Тревожех се за теб.
- Тревожел си се?
- Разбира се - каза той обидено. Прокара палец по долната ми устна. - Целият ми живот минава в тревоги по теб. Знаеш го.
„О, Крисчън!“
- Джак ми се обади в офиса - казах. - Даде ми точно два часа да набавя парите. Трябваше да тръгна веднага и това беше най-удобното извинение.
- И си изпързаляла и Сойър. И той ти е бесен.
- И той? Че кой друг?
-Аз.
Докоснах внимателно лицето му, прокарах пръсти по брадата му. Той затвори очи и притисна буза в дланта ми.
- Не бъди такъв, не се сърди - прошепнах.
- Не мога. Това, което направи, беше огромна глупост, граничеща с безразсъдство.
- Казах ти: не знаех какво друго да направя.
- Ти просто нямаш никакво чувство за самосъхранение. Не се грижиш за безопасността си, а сега не си само ти - каза той ядосано.
Устната ми потрепери. Той мислеше за Малката точица!
Вратата се отвори и двамата се стреснахме. Млада афроа-мериканка е бяла престилка и зелени панталони влезе с бърза крачка.
- Добър вечер, госпожо Грей. Аз съм доктор Бартли.
И се започна един дълъг и обстоен преглед. Тя буквално на-тика някакво фенерче в очите ми, накара ме да докосна пръстите й, после да си пипна носа, като затворя първо едното око, после и другото, провери всичките ми рефлекси. Все пак имаше нежен глас, докосваше ме внимателно и имаше мило, макар и професионално отношение. Скоро дойде и сестра Нора, а Крисчън застана в ъгъла на стаята и започна да говори по телефона. Беше трудно да се съсредоточа едновременно върху доктор Бартли, сестра Нора и Крисчън, но чух, че говори с баща си, с майка ми, с Кейт. Казваше на всички, че съм се събудила. Най-сетне остави съобщение и на гласовата поща на Рей.
„Рей. Мамка му...“ Спомен, обвит в мъгла. Гласът му. Да, той беше идвал, докато бях в безсъзнание.
Доктор Бартли заопипва ребрата ми. Пипаше внимателно, но здраво.
Смръщих лице.
- Няма нищо пукнато, нищо счупено, само навехнато и охлузено. Голяма късметлийка сте.
Късметлийка ли? Не бих избрала точно тази дума. Крисчън я изгледа ядно. Каза нещо без звук, само с устни. Мисля, че беше нещо от сорта на „идиотка“, но не бях сигурна.