Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Аз ще я поема - каза той и тръгна към нас.
- Господин Грей, мога да се справя сама! - скара му се сестра Нора.
Той я изгледа враждебно.
- По дяволите, това е съпругата ми! Аз ще я занеса! - каза през зъби и отмести инфузионната стойка.
- Господин Грей! - запротестира Нора.
Той не й обърна внимание, наведе се и нежно ме вдигна на ръце. Увих ръце около врата му, тялото ме болеше. „Господи! Всичко ме боли!“ Крисчън ме отнесе до банята, а сестра Нора ни последва със стойката.
- Госпожо Грей, много сте отслабнала - каза Крисчън неодобрително и леко ме пусна да стъпя. Олюлях се. Той светна лампата. Флуоресцентното осветление ме заслепи.
- Седни, преди да паднеш! - каза той рязко, но не ме пускаше.
Успях някак да седна на тоалетната чиния и да кажа:
- Излез.
- Просто се отпусни, Ана.
- Не мога пред теб. Срам ме е.
„Господи, колко унизително е това!“
- Може да паднеш.
- Господин Грей! - намеси се рязко Нора.
Никой не й обърна внимание.
- Моля те.
Той вдигна пораженски ръце.
- Ще съм отпред и ще оставя вратата отворена. - Отсъпи зад-нешком до вратата и застана до сърдитата сестра.
- Обърни се, моля те.
„Не е ли нелепо да се срамувам така от него? Защо?“
Той врътна очи, но изпълни нареждането.
Направих бърза инвентаризация на щетите. Главата ме болеше, гърдите - там където Джак ме беше ритнал - също, тялото ме болеше от падането на земята, а освен това бях много гладна и жадна. Господи, колко бях гладна! Щом свърших, тихичко благодарих, че са сложили мивката съвсем близо до тоалетната чиния и не се налага да ставам, за да си измия ръцете. Просто нямах сила да се изправя. Избърсах ръцете си в кърпата и казах:
- Готова съм.
Още преди да довърша, Крисчън вече беше при мен и се озовах в ръцете му. Колко ми бяха липсвали тези ръце! Той се поколеба и... зарови нос в косата ми.
- О, колко ми липсвахте, госпожо Грей - прошепна и под гневния поглед на сестра Нора ме отнесе в леглото. Но като че ли не искаше да ме пусне. Поне така си помислих.
- Ако сте приключили, господине, бих желала вече да прегледам госпожа Грей - каза сестра Нора. Беше побесняла.
А той я погледна и каза:
- Цялата е на ваше разположение.
Тя изсумтя недоволно и обърна цялото си внимание към мен.
„Може да те побърка, нали?“
- Как се чувствате? - попита ме тя със състрадателен глас и лека нотка на раздразнение, което отдадох на намесата на Крисчън.
- Всичко ме боли и съм много жадна - прошепнах.
- Ще ви донеса вода веднага щом проверя показателите ви и след като доктор Бартли ви прегледа.
После уви маншона на апарата за кръвно около ръката ми. Погледнах притеснено Крисчън. Изглеждаше кошмарно. Като призрак, все едно не бе спал от дни. Косата му беше рошава, не се беше бръснал от много време, ризата му беше ужасно измачкана. Намръщих се.
- Как си? - попита той и седна на леглото, без да обръща никакво внимание на сестрата, но внимаваше да не докосва тялото ми.
- Всичко ме боли. И съм гладна.
- Гладна? - Той се ококори удивено.
Кимнах.
- Какво ти се яде?
- Каквото и да е. Супа.
- Господин Грей, трябва да получим разрешение от лекар, преди да позволим на госпожа Грей да започне да се храни.
Той я изгледа безизразно, извади телефона от задния си джоб и набра.
- Ана иска пилешка супа... Добре... Благодаря. - И затвори.
Погледнах Нора. Тя гледаше Крисчън с присвити очи.
- Тейлър ли? - попитах.
Той кимна.
- Кръвното ви налягане е нормално, госпожо Грей. Ще повикам лекаря - каза сестра Нора, махна маншона от ръката ми и без да обели нито дума повече, затрака с токчета към изхода на стаята, като пръскаше негодувание около себе си.
- Мисля, че сестра Нора откачи.
- Знам как да упражнявам чара си върху жените - засмя се Крисчън.
И аз се засмях, но спрях, защото усетих силна болка в гърдите.
- Да, така е.
- О, Ана, колко обичам смеха ти!
Нора се върна с каничка с вода. И двамата млъкнахме. Само се гледахме, докато тя наливаше една чаша.
- На малки глътки обаче! - предупреди ме.
- Да, госпожо - казах и отпих жадно една глътка. „О, прекрасно!“ Отпих още една глътка. Крисчън ме наблюдаваше напрегнато.
- Мия? - попитах.
- Добре е. Благодарение на теб.
- Бяха ли я отвлекли?
-Да.
Значи цялата тази лудост все пак беше оправдана. Облекчението се спусна като по спирала из цялото ми тяло. „Слава богу, слава богу, слава богу, че е добре!“
- Как са се добрали до нея?
- Елизабет Морган.
- Тя? Наистина ли?
- Взела я е от гимнастическия салон.
Намръщих се. Не разбирах.