Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Може ли да вляза?
- Разбира се.
Меките му сини очи ме гледаха преценяващо. Беше облечен в тъмно сако. Вероятно беше тръгнал за работа. Изненадах се, когато се наведе и ме целуна по челото.
- Може ли да седна?
Кимнах, той седна на леглото и хвана ръката ми.
- Не зная как да ти се отблагодаря за дъщеря ми, мое лудо, смело, мило момиче. Ти спаси живота й. И аз винаги ще съм ти задължен. - Гласът му потрепери от благодарност и състрадание.
„О, какво се казва при такива думи?“ Стиснах ръката му, но не казах нищо.
- Как си?
- По-добре, макар че всичко ме боли.
- Не ти ли дадоха нещо за болката?
- Дадоха ми. Обаче боли.
- Къде е Крисчън?
- Не знам. Нямаше го, когато се събудих.
- Едва ли е далеч. Убеден съм. Не мръдна оттук, докато ти беше в безсъзнание.
- Знам.
- Малко ти е ядосан, и е прав - засмя се Карик. „А, ето откъде Крисчън е взел този смях“.
- Той все ми е ядосан за нещо.
- Наистина ли? - Карик се усмихна, като че ли е нещо много хубаво някой вечно да ти подскача насреща от нерви. Но усмивката му беше заразителна.
- Как е Мия?
Очите му потъмняха и лицето му помръкна.
- По-добре е. Побесняла е. А това е хубав знак. Мисля, че гневът е добра реакция след това, което й се случи.
- Тя тук ли е?
- Не, вече е у дома. Грейс няма да я изпусне от очи.
- То си е ясно.
- И теб трябва да те държи човек под око - скара ми се той.
- Не искам повече да излагаш на риск живота си и живота на внуците ми.
Изчервих се. „Той знае!“
- Грейс прочете картона ти. Е, честито!
- Ммм... благодаря.
Той ме изгледа и видя безпокойството в очите ми.
- Крисчън ще разбере. Това е най-хубавото нещо в живота му. Само... дай му мъничко време.
Кимнах. „О, те са говорили!“
- Трябва да тръгвам. Имам дело. - Усмихна се и стана. - Ще мина да те видя после. Грейс каза доста хубави неща за доктор Синг и доктор Бартли. Те си знаят работата.
Наведе се и ме целуна отново.
- Наистина, Ана, никога няма да мога да ти се отплатя за това, което направи за нас. Благодаря ти.
Погледнах го. Мигах, за да спра сълзите, а той ме погали по бузата с обич, обърна се и излезе.
Думите му, благодарността му ме заляха. Може би беше време да забравя онзи костелив орех... предбрачния договор. Подсъзнанието ми кимна мъдро в съгласие. Поклатих глава и започнах бавно и несигурно да се изправям от леглото. Всъщност с облекчение открих, че вече стъпвам на краката си доста по-стабилно, въпреки че бяхме спали с Крисчън на тясното легло, а и главата не ме болеше толкова. Само тъпа досадна болка. Нямаше го онова пулсиране. Като цяло се чувствах доста по-отпочинала и свежа. Бях тип-топ, но исках да си взема душ. Усещах се мръсна.
- Ана - извика Крисчън.
- В банята съм - отвърнах с четка в устата. Чувствах се много по-добре. Не обърнах никакво внимание на отражението в огледалото. Така и така изглеждах ужасно.
Когато отворих вратата, той стоеше до леглото с табла с храна, покрита с капак. Изглеждаше съвсем различен. Облечен в черно, избръснат, изкъпан, отпочинал.
- Добро утро, госпожо Грей! - каза весело. - Донесох закуската ви. - Изглеждаше пак като младо момче, и щастлив.
Усмихнах се и се покатерих на леглото. Той придърпа таблата на колелца, постави храната и вдигна капака. Овесена каша със сушени плодове, палачинки с кленов сироп, бекон, портокалов сок и чай „Туинингс Брекфаст“. Потекоха ми лигите. Бях ужасно гладна! Изпих сока на няколко глътки и се захванах с овесената каша. Крисчън седна на ръба на леглото да гледа. Засмя се.
- Какво му е смешното? - попитах с пълна уста.
- Обичам да те гледам, когато се храниш. - Но май не се смееше само за това. - Как се чувстваш?
- По-добре - казах и продължих да се тъпча.
- Никога не съм те виждал да се храниш така добре.
Погледнах го и сърцето ми прескочи. Време беше да говорим за Малката точица със слонски апетит.
- Защото съм бременна, Крисчън.
Устата му се изкриви в саркастична усмивка.
- Ако знаех, че ще се храниш така добре, отдавна да съм ти направил това бебе.
- Крисчън Грей! - викнах възмутено и оставих овесената каша.
- Яж! - каза той заканително.
- Крисчън, трябва да поговорим за това.
Той застина, после сви рамене; отчаяно си налагаше да изглежда спокоен, но страхът му бе видим.
- Какво има да говорим? Ще ставаме родители.
Бутнах таблата настрани, прилазих по леглото до него и хванах ръцете му.
- Страхуваш се - прошепнах. - И те разбирам.
Той ме гледаше с широко отворени очи и пред мен вече не седеше онова усмихнато младо момче, а сериозен, но и уплашен мъж.
- И аз се страхувам. Това е съвсем нормално и обяснимо — прошепнах.