Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Детектив Кларк влезе плахо и доста смутено. И с право! Сърцето ми се сви, щом го видях.
- Господин Грей, в неудобен момент ли идвам?
- Да! - отвърна рязко Крисчън.
Кларк не обърна никакво внимание на тона му.
- Радвам се, че вече сте по-добре, госпожо Грей. Трябва да ви задам няколко въпроса за четвъртък следобед. Само рутинни въпроси. Удобно ли е сега?
- Разбира се - казах, макар че никак не ми се искаше отново да преживявам събитията.
- Съпругата ми трябва да почива - сопна се Крисчън.
- Няма да отнеме много време, господин Грей. Колкото по-бързо ви се махна от главата, толкова по-добре, нали?
Крисчън стана и му предложи стола си, седна до мен на леглото, хвана ръката ми и я стисна окуражително.
След половин час приключихме. Не научих нищо ново, но за сметка на това разказах всички събития от четвъртък. Говорех тихо, от време на време гласът ми се губеше. Докато говорех, поглеждах към Крисчън. Изглеждаше все по-блед и угрижен.
- Да се беше прицелила по-нагоре - каза той.
- Да, щеше да направи добра услуга на женската половина от човечеството - съгласи се Кларк.
„Моля?“
- Благодаря, госпожо Грей. Това е всичко засега.
- Да се надяваме, че няма да го пуснете пак.
- Не мисля, че този път ще има възможност да излезе под гаранция.
- Имате ли информация кой е платил гаранцията му? - попита Крисчън.
- Информацията е засекретена, господине.
Крисчън се намръщи, но мисля, че вече подозираше някого. Кларк тъкмо се канеше да тръгва, когато влязоха доктор Синг и двама интернисти.
След пълен преглед доктор Синг каза, че мога да си ида у дома. Крисчън видимо си отдъхна с облекчение.
г
- Госпожо Грей, в случай че главоболието ви се засили или ако не виждате добре, или размазано, трябва веднага да ви докарат при нас.
Кимнах. Едва сдържах щастието си, че си отивам у дома.
Когато доктор Синг си тръгна, Крисчън пожела да говори с нея насаме. Вратата не беше напълно затворена и щом й зададе въпроса, видях как доктор Синг се усмихна и каза:
- Да, господин Грей, няма проблем за това.
Той се засмя и в стаята се върна един много щастлив мъж.
- За какво я пита?
- За секса - отвърна той и ми се усмихна дяволито.
Изчервих се.
- И тя какво каза?
- Ставаш - засмя се той.
„О, Крисчън!“
- Боли ме главата - засмях се и му намигнах.
- Знам. Ще си извън строя известно време и трябва да се внимава. Но попитах за всеки случай.
„Извън строя? Да се внимава?“ Разочарованието ме прободе като нож. „Не искам да съм извън строя!“
Дойде сестра Нора и ми махна системите. Не спираше да гледа Крисчън с отровен поглед. Мисля, че беше една от малкото жени, да не кажа единствената, която не се поддаваше на чара му. Когато си тръгна със стойката, й благодарих.
- Ще тръгваме ли? - попита Крисчън.
- Ще ми се да видя Рей преди това.
- Разбира се.
- Той знае ли за бебето?
- Помислих, че ще искаш да му кажеш сама. Не съм казал и на майка ти.
- Благодаря. - Усмихнах му се. Бях му благодарна, че ми беше оставил удоволствието сама да хвърля бомбата.
- Майка ми знае - добави той. - Видяла е картона ти. И казах на баща ми, но на никой друг. Майка ми казва, че е редно да се изчака до третия месец, за да сме сигурни.
- Не знам дали съм готова да кажа на Рей.
- Трябва да те предупредя, че баща ти е полудял. Каза да те напердаша.
„Моля?“ Крисчън се изсмя на ужасеното ми изражение.
- Казах му, че ще го направя, при това с огромно удоволствие.
- Не може да си му казал така! - Отказах да повярвам, но някъде в съзнанието ми изплува спомен от разговор... Да, Рей беше идвал тук, докато бях в безсъзнание.
- Ето, Тейлър ти донесе чисти дрехи - каза Крисчън. - Ще ти помогна да се облечеш.
Рей наистина беше бесен. Не помнех някога да е бил толкова ядосан. Крисчън умно реши да остане в коридора и да ни остави сами. За скромен и тих човек като Рей това беше удивително. Почувствах се пак като дванайсетгодишна.
„О, татко, успокой се, не е добре за кръвното ти!“
-И аз трябваше да се разправям с майка ти! - викаше гневно той.
- Съжалявам, татко.
- Ами Крисчън!? Никога не съм го виждал такъв! Състари се с десетилетия! И той, че и аз! За няколко дни се съсипахме!
- Съжалявам, Рей.
- Майка ти чака да се обадиш - каза той малко по-спокойно.
Целунах го по бузата и най-сетне тирадата приключи.
- Ще й се обадя. Наистина съжалявам. Но съм ти много благо-дарна, че ме научи да стрелям.