Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
О, да! Адски беше възбуждащо. Богинята в мен се освести, след като цяла вечер се бе олюляла и ревала в ъгъла, и сега беше с курвенско червено червило.
Пламтящите му очи изведнъж се впиха в моите. Беше си спомнил нещо.
- Днес е събота - възкликна той, очите му похотливо заблестяха и той ме хвана за кръста, притегли ме към себе си и бясно ме зацелува.
„Ха! Смяна на ритъма!“
Едната му длан се плъзна надолу по гладкото ми мокро тяло, към вулвата ми, пръстите му търсеха и дразнеха, устните му бяха безмилостни и ме оставяха без дъх. Другата му ръка беше заровена в косата ми и ме придържаше, докато понасях цялата тежест на развихрената му страст. Пръстите му се хлъзнаха в мен.
- Аах! - простенах в устата му.
- Да - прошепна Крисчън и ме повдигна с длани под дупето.
- Обвий краката си около мен, бебчо. - Краката ми се подчиниха и аз се вкопчих в шията му като пиявица. Той ме опря в стената на кабината и остана неподвижен, вторачен в мен.
- Не си затваряй очите - промълви. - Искам да те виждам.
Примигах. Сърцето ми биеше бясно, кръвта кипеше във вените ми, разкъсваше ме желание, могъщо и неистово. И тогава той проникна в мен, о, мъчително бавно, изпълни ме, облада ме, кожа, притисната в кожа. Тласнах хълбоците си към него и високо простенах. Щом влезе в мен докрай, Крисчън отново спря. Лицето му беше напрегнато, съвсем сериозно.
- Ти си моя, Анастейжа - прошепна той.
- Завинаги.
Крисчън се усмихна победоносно и се раздвижи, а аз запъш-ках.
- И вече можем да съобщим на всички, защото ти каза „да“.
- Гласът му звучеше благоговейно и той се наведе, покри устата ми със своята и започна да се движи... бавно и сладостно. Затворих очи и отметнах глава назад, извих гръб, подчинявайки волята си на неговата, робиня на неговия опияняващо бавен ритъм.
Зъбите му одраскаха челюстта ми, брадичката ми и се спуснаха по шията ми, докато ритъмът се ускоряваше и ме тласкаше напред и нагоре - далеч от земната повърхност, от душа, от вледеняващия ужас, който бях преживяла тази вечер. Бяхме само аз и мъжът на моя живот и се движехме в унисон, движехме се като един, всеки напълно погълнат от другия. Пъшкането и сумтенето ни се сливаха. Наслаждавах се на изключителното усещане от неговото обладаване, докато тялото ми разцъфваше около него.
„Можех да го изгубя... обичам го...“ Обичах го невероятно много. Изведнъж бях завладяна от безкрайността на любовта си, от дълбочината на чувствата ми към него. Щях да прекарам остатъка от живота си, обичайки този мъж, и с тази благоговейна мисъл изригнах около него в изцеляващ, пречистващ оргазъм, като виках името му и по бузите ми се стичаха сълзи.
Той свърши и се изпразни в мен. После, заровил лице в шията ми, се свлече на пода, като ме притискаше към себе си, целуваше лицето ми и пиеше сълзите ми, докато топлата вода ни обливаше и миеше телата ни.
- Пръстите ми са гъбясали - измърморих отмаляла и задоволена, отпуснала глава на гърдите му. Той вдигна пръстите ми към устните си и ги целуна един по един.
- Наистина трябва вече да излизаме от душа.
- Тук ми е удобно. - Седях между краката му и Крисчън ме притискаше към себе си. Не ми се мърдаше.
Той измърмори в знак на съгласие, но аз изведнъж се почувствах уморена до смърт. През последната седмица се бяха случили страшно много неща - достатъчно за безкрайна сапунена опера,
- а сега щях и да се омъжвам. От устните ми се изтръгна невярващ кикот.
- Какво ви е толкова смешно, госпожице Стийл? - нежно ме попита Крисчън.
- Тази седмица беше доста натоварена.
Той се ухили.
- Така си е.
- Слава богу, че се завърнахте жив и здрав, господин Грей -казах и отрезвях от мисълта какво е можело да се случи. Той се напрегна. Моментално съжалих, че съм му напомнила.
- Беше ме страх - за моя огромна изненада призна Крисчън.
- Преди ли?
Той кимна сериозно.
„Мама му стара“.
- Значи го представи откъм смешната му страна, за да успокоиш семейството си, така ли?
- Да. Бях прекалено ниско, за да кацна нормално. Обаче някак си успях.
По дяволите. Очите ми се стрелнаха към неговите. Той се беше намръщил. Водата продължаваше да се лее върху нас.
- Имаше ли голяма вероятност да не успееш?
Крисчън ме погледна.
- Огромна. - Замълча за миг. - За няколко ужасни секунди си мислех, че повече няма да те видя.
Прегърнах го силно.
- Не мога да си представя живота без теб, Крисчън. Обичам те толкова много, че чак се страхувам.
- И аз промълви той. — Животът ми ще е празен без теб. Обичам те невероятно много. - Ръцете му се стегнаха около мен и той зарови нос в косата ми. — Никога няма да те пусна да си отидеш.