Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Да. Страхотна гледка се разкрива от горе.
- Да. Невероятно е. - Също като собственика на този апартамент. - Искаш ли истинска мъжка закуска? - подразних го.
- С удоволствие.
- Днес Крисчън има рожден ден — ще му поднеса закуска в леглото.
- Буден ли е?
- Не, мисля, че е капнал от снощи. - Бързо извърнах глава и се насочих към хладилника, за да не види, че съм се изчервила. „Божичко, та това е Хосе!“ Когато извадих яйцата и бекона от хладилника, той подметна:
- Наистина го харесваш, а?
Свих устни.
- Аз го обичам, Хосе.
Той се ококори за миг, после отново се усмихна.
- Как няма да го обичаш? - И махна с ръка към дневната.
Намръщих се.
- Много ти благодаря!
- Ей, Ана, майтап бе.
Хмм... винаги ли щяха да ме обвиняват в това? Че се омъжвам за Крисчън заради парите му?
- Сериозно, майтапя се. Ти никога не си била такова момиче.
- Искаш ли омлет? - попитах го, за да сменя темата. Не ми се караше с него.
- Естествено.
- И за мен - каза влезлият в дневната Крисчън. Мамка му, носеше само долнище на пижама, което му висеше адски секси на хълбоците. - Здрасти, Хосе.
- Здрасти, Крисчън - отвърна Хосе.
Крисчън се обърна към мен и се подсмихна на зяпването ми. Правеше го нарочно. Присвих очи, като отчаяно се опитвах да възвърна равновесието си. Изражението на Крисчън едва забележимо се промени. Знаеше, че знам какво е намислил, но не му пукаше.
- Канех се да ти донеса закуска в леглото.
Той се приближи, прегърна ме с една ръка, повдигна брадичката ми и шумно ме млясна по устните. Абсолютно неприсъщо за моя Петдесет нюанса!
- Добро утро, Анастейжа. - Искаше ми се да му се намръщя и да му кажа да се държи прилично - обаче все пак имаше рожден ден. Изчервих се. Защо защитаваше толкова безпощадно своята територия?
- Добро утро, Крисчън. Честит рожден ден - казах с усмивка.
- Нямам търпение да получа втория си подарък - отвърна Крисчън и с това се приключи. Изчервих се като Червената стая на болката и нервно се озърнах към Хосе, който изглеждаше така, все едно е глътнал нещо неприятно. Извърнах се и се заех с готвенето.
- Е, какви са плановете ти за днес, Хосе? - привидно небрежно попита Крисчън, докато сядаше на бара.
- Ще ходя да видя баща ми и Рей, таткото на Ана.
Крисчън се навъси.
- Те познават ли се?
- Служили са заедно. Бяха изгубили връзка, докато ние с Ана не постъпихме в колежа. Стана много гот, сега са първи приятели. Ще ходим за риба.
- За риба ли? - искрено се заинтригува Крисчън.
- Да, по онова крайбрежие има страхотен улов. Морската пъстърва става доста едра.
- Вярно е. С брат ми Елиът веднъж уловихме една петнайсет-килограмова.
За риболов ли си приказваха? Какво толкова има в риболова? Никога не съм го разбирала.
- Петнайсеткилограмова? Не е зле. Бащата на Ана обаче държи рекорда. Почти двайсет.
- Майтапиш се! Тя изобщо не ми е казвала.
- Честит рожден ден, между другото.
- Мерси. Е, къде ходиш на риба?
Изключих се. Нямаше нужда да ги слушам. И в същото време бях облекчена. Виждаш ли, Крисчън? Хосе не е чак толкова лош.
Когато Хосе реши да си тръгва, двамата се държаха много по-свободно един с друг. Крисчън бързо се облече по тениска и дънки и бос ни придружи с Хосе до фоайето.
- Благодаря за гостоприемството - каза му Хосе, докато се ръкуваха.
- Винаги си добре дошъл - отвърна Крисчън.
Хосе ме прегърна.
- Всичко хубаво, Ана.
- И на теб. Много се радвам, че се видяхме. Другия път ще излезем както трябва.
- Само да не забравиш. - Той ни махна от асансьора и си тръгна.
- Виждаш ли, не е толкова лош - казах на Крисчън.
- Само че още иска да ти свали гащите. Но не мога да го обвинявам.
- Крисчън, това не е вярно!
- Стига де, не се прави на скромна! - Той ми се захили. - Желае те. Много.
Намръщих се.
- Крисчън, той ми е само приятел, добър приятел. - И изведнъж осъзнах, че така твърдеше и самият Крисчън за госпожа Робинсън. Тази мисъл ме смути.
Той разпери помирително ръце.
- Не искам да се караме.
„О! Та ние не се караме... нали?“
- И аз.
- Не му ли каза, че ще се женим?
- Не. Мислех, че първо трябва да кажа на мама и Рей. - Уф! За пръв път мислех за това, откакто се бях съгласила. Божичко, какво щяха да кажат родителите ми?
- Да, права си. А аз... ъъъ... трябва да питам баща ти. Да го помоля за ръката ти.
Засмях се.
- О, Крисчън, да не живеем в осемнайсети век!
„Мама му стара. Какво ще каже Рей?“ Мисълта за този разговор ме изпълни с ужас.
- Такава е традицията. - Крисчън сви рамене.
- Хайде да го обсъдим по-късно. Искам да ти дам другия подарък. - Целях да отвлека вниманието му. Мисълта за подаръка направо прогаряше дупка в съзнанието ми. Трябваше да му го дам, за да видя как ще реагира.