Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Ей - прошепна, постави пръсти под брадичката ми и повдигна главата ми. - Стига си плакала.
Избърсах си носа с опакото на дланта по възможно най-не-пристойния за една дама начин.
- Стига си изчезвал. - Подсмръкнах и той се ухили.
- Електрическа повреда... странно, нали? - не преставаше Карик.
- Да, и на мен ми хрумна, татко. Но в момента искам просто да си легна. Утре ще мисля за всичко това.
- Значи медиите знаят, че прочутият Крисчън Грей е открит жив и здрав, така ли? - попита Кейт.
- Да. Андреа и хората от моя пиар отдел ще се оправят с пресата. Рос трябваше да й се обади, след като я оставихме у тях.
- Да, Андреа ми позвъни, за да ми съобщи, че си жив - каза баща му.
- Трябва да й дам повишение на тази жена. Макар вече да е доста късно - отвърна Крисчън.
- Това май беше намек, дами и господа, че моят скъп брат трябва да си ляга - иронично каза Елиът. Крисчън му направи физиономия.
- Кари, синът ми е в безопасност. Вече можеш да ме отведеш вкъщи.
„Кари?“ Грейс гледаше мъжа си с обожание.
- Да. Мисля, че няма да е зле и ние да си легнем - усмихна й се Карик.
- Останете - предложи им Крисчън.
Не, миличък, искам да се прибирам. Вече съм спокойна, след като знам, че ти няма нищо.
Той неохотно ме пусна на дивана и се изправи. Грейс го прегърна пак, притисна глава към гърдите му и доволно затвори очи. Той обви ръце около нея.
- Страшно се бях притеснила, скъпи - прошепна майка му.
- Добре съм, мамо.
Тя се отдръпна и напрегнато се вгледа в него.
- Да. Така ми се струва - бавно отвърна Грейс, погледна към мен и се усмихна. Изчервих се.
Изпратихме Карик и Грейс до фоайето. Зад мен Мия и Итън разпалено си шушукаха нещо, но не чувах какво.
Мия срамежливо се усмихваше на Итън, който я зяпаше и клатеше глава. Изведнъж тя скръсти ръце, врътна се и му обърна гръб. Явно ядосан, той заразтрива челото си с ръка.
- Мамо, татко, изчакайте ме - нацупено извика Мия. Сигурно и тя беше непостоянна като брат си.
Кейт силно ме прегърна.
- Виждам, че тук са станали някои адски сериозни промени, докато аз съм тънела в блажено неведение на Барбадос. Вие двамата явно сте луди един по друг. Радвам се, че с него всичко е наред. И не само за него, Ана - и за теб.
- Благодаря, Кейт.
- Да. Кой да знае, че ще открием любовта едновременно? - Тя се ухили. Леле-мале. Признаваше го!
- С братя! - изкисках се аз.
- Някой ден може да станем етърви - пошегува се Кейт.
Напрегнах се, после мислено се изритах по задника, когато тя
се отдръпна и ме измери с поглед, сякаш ме питаше какво крия.
Изчервих се. По дяволите, трябваше ли да й кажа, че ми е предложил?
- Хайде, бебчо - повика я от асансьора Елиът.
- Хайде да си поговорим утре, Ана. Сигурно си уморена до смърт.
Бях спасена.
- Естествено. Ти също, Кейт - днес си изминала страшно много път.
Прегърнахме се още веднъж и двамата с Елиът последваха семейство Грей в асансьора. Итън стисна ръката на Крисчън и ме прегърна приятелски. Изглеждаше разсеян, но се качи при другите и вратата се затвори.
Когато се върнахме от фоайето, Хосе чакаше в коридора.
- Вижте, аз ще се оттеглям... ще ви оставя да си почивате -каза той.
Изчервих се. Защо се чувствах толкова неловко?
- Знаеш ли къде да отидеш? - попита Крисчън.
Хосе кимна.
- Да, икономката...
- Госпожа Джоунс - подсетих го аз.
- Да, госпожа Джоунс ми показа. Имаш страхотен дом, Крисчън.
- Благодаря - любезно отвърна Крисчън. Застана до мен, прегърна ме през раменете и ме целуна по косата.
- Ще отида да хапна каквото ми е приготвила госпожа Джоунс. Лека нощ, Хосе. - Крисчън влезе в дневната и ни остави с Хосе на прага.
Леле-мале! Да ме остави сама с Хосе!
- Е, лека нощ. - Видът му издаваше, че се чувства неловко.
- Лека нощ, Хосе, и ти благодаря, че остана.
- Естествено, Ана. Ще съм на твое разположение винаги, когато твоето богато и секси гадже изчезне.
- Хосе! - смъмрих го аз.
- Майтап. Не се сърди. Утре сутрин ще си тръгна рано. Ще се видим някой ден, нали? Липсваш ми.
- Разбира се, Хосе. Скоро, надявам се. Извинявай, че тази вечер беше толкова... кофти.
- Да. - Той се ухили. - Кофти. - После ме прегърна. - Сериозно, Ана, радвам се, че си щастлива, но ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.
Погледнах го.
- Благодаря.
Хосе ми отправи тъжна, горчива усмивка и се качи горе.
Обърнах се към дневната. Крисчън стоеше до дивана и ме наблюдаваше с непроницаемо лице. Най-после бяхме сами.
- Той все пак го понася тежко - каза Крисчън.
- И откъде знаете, господин Грей?
- Познавам симптомите, госпожице Стийл. Струва ми се, че страдам от същата болест.