Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Хайде - каза и това не беше покана. Стомахът ми се сви, рязко и силно, дълбоко под лъжичката.
Подадох му покорно ръка.
- Тръгвай - заповяда той и аз го последвах. Сърцето ми се беше качило в гърлото. Желанието подпали кръвта ми и вътрешностите ми се свиха от жадно очакване. Най-после!
Крисчън спря пред стаята с играчките.
- Сигурна ли си? - попита ме за пореден път с възбуден, но и тревожен поглед.
- Да - промълвих и му се усмихнах плахо.
Очите му омекнаха.
- Нещо, което не искаш да правиш?
Неочакваният му въпрос ме изненада. Хрумна ми нещо.
- Не искам да ме снимаш.
Крисчън се вцепени и изражението му стана строго. Той наклони глава настрани и ме погледна замислено.
„Уф, мамка му“. Мислех, че ще ме попита защо, но за щастие не го направи.
- Добре. - Крисчън се намръщи, докато отключваше вратата, после застана отстрани и ме въведе вътре. Усещах очите му върху себе си, докато влизаше след мен и затваряше вратата.
Остави кутията с подаръка ми върху скрина, извади айпода, включи го и махна към музикалния център на стената. Опушените стъклени врати беззвучно се отвориха. Крисчън натисна няколко бутона и в стаята отекна шум на мотриса в метро. После намали звука и последвалият бавен, хипнотичен електронен ритъм ни обгърна. Запя певица. Не знаех коя е, но имаше мек и в същото време дрезгав глас. Ритъмът беше отмерен, бавен... еротичен. „О, божичко!“ Музика, на която да се любиш.
Крисчън се обърна към мен. Аз стоях в средата на стаята, сърцето ми биеше бясно, кръвта пееше във вените ми и пулсираше
- или поне така ми се струваше - в такт със съблазнителния ритъм на песента. Той бавно и небрежно се приближи към мен и подръпна брадичката ми, за да не хапя долната си устна.
- Какво ти се прави, Анастейжа? - измърмори Крисчън и леко ме целуна по ъгълчето на устата, без да пуска брадичката ми.
- Ти имаш рожден ден. Прави каквото ти се иска — прошепнах.
Той прокара палеца си по долната ми устна и челото му отново се смръщи.
- Да не би да си тук, защото смяташ, че на мен ми се иска да съм тук? - Думите му бяха изречени меко, ала погледът му ме пронизваше напрегнато.
- Не. И на мен ми се иска да съм тук.
Очите му потъмняха и станаха по-дръзки, докато преценяваше отговора ми. И сякаш мина цяла вечност, докато отново отвори уста.
- О, има ужасно много възможности, госпожице Стийл. - Гласът му беше нисък, възбуден. - Но да започнем с това да останете гола. - Той дръпна колана на пеньоара ми, който се разтвори и разкри копринената ми нощница, после се отдръпна и спокойно седна на страничната облегалка на кожения диван.
- Съблечи се. Бавно. — И ме изгледа чувствено, предизвикателно.
Конвулсивно преглътнах и стиснах бедрата си. Вече бях мокра между краката. Богинята в мен беше чисто гола и чакаше на опашка, умоляваше ме да побързам. Свлякох пеньоара от раменете си, без да откъсвам погледа си от неговия, и го оставих да се свлече на пода. Неговите хипнотизиращи сиви очи започваха да пламтят и той прокара показалец по устните си.
Смъкнах тънките презрамки на нощницата си, погледах го малко, после ги пуснах. Тя се изхлузи, безшумно се плъзна по тялото ми и се събра на вълнички в краката ми. Бях гола, задъхана и напълно готова.
Крисчън не реагира веднага и аз се удивих на откровено похотливото одобрение, което се изписа на лицето му. Той се изправи, отиде при скрина и взе сребристосивата си вратовръзка
- любимата ми. Докато се обръщаше и небрежно се приближаваше към мен, я опъваше в ръцете си и на устните му играеше усмивка. Когато застана пред мен, очаквах да поиска да протегна ръце, ала Крисчън не го направи.
- Струва ми се, че сте облечена прекалено леко, госпожице Стийл - прошепна той, постави вратовръзката на шията ми и бавно, но сръчно я завърза на идеален уиндзорски възел. Докато го стягаше, пръстите му се отъркаха в основата на гърлото ми и по тялото ми пробяга електричество, което ме накара да ахна. Крисчън остави широкия край на вратовръзката достатъчно дълъг, за да покрие космите между краката ми.
- Сега изглеждате много яко, госпожице Стийл - каза той, наведе се и нежно ме целуна по устните. Целувката беше съвсем лека - исках още, в тялото ми напираше буйно желание.
- Какво да правим сега с теб? - попита Крисчън. После хвана вратовръзката и рязко я дръпна, принуждавайки ме да политна в ръцете му. Пръстите на едната му ръка се заровиха в косата ми, отметнаха главата ми назад и Крисчън ме целуна истински, силно, с безмилостен, упорит език. Другата му ръка се плъзна надолу по гърба ми и ме стисна за дупето. Когато ме пусна, той също се задъхваше и ме гледаше със сиви очи от течен огън. Аз дишах тежко, напълно загубила самообладание. Бях сигурна, че след тази чувствена агресия устните ми ще се подуят.