Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Не искам да си отида. Никога. - Целунах го по шията. Той се наведе и нежно ме целуна.
След малко обаче се размърда и каза:
- Хайде, да те изсушим и после в кревата. Уморен съм до смърт, а и ти изглеждаш като пребита.
Изборът му на думи ме накара да се отдръпна и да повдигна вежди. Той наклони глава настрани и ми се подсмихна.
- Имате нещо да кажете ли, госпожице Стийл?
Поклатих глава и колебливо се изправих.
Седях на леглото. Крисчън настоя да изсуши косата ми - много го биваше в това. Стана ми неприятно, когато се сетих как е събрал такъв опит, затова веднага пропъдих тази мисъл. Минаваше два през нощта и бях готова да заспя. Крисчън ме погледна, после отново разгледа ключодържателя, легна до мен и невярващо поклати глава.
- Адски е гот. Най-чудесният подарък за рожден ден, който съм получавал. - Погледна ме с меки, топли очи. - По-хубав е даже от плаката на Джузепе Денатале5 с автограф.
- Щях да ти кажа по-рано, но понеже наближаваше рожденият ти ден... Какво се подарява на човек, който има всичко? Реших да ти подаря... себе си.
Той остави ключодържателя на нощното шкафче и ме притегли към гърдите си.
- Съвършен е. Като теб.
Подсмихнах се, въпреки че не виждаше лицето ми.
- Аз изобщо не съм съвършена, Крисчън.
- Подхилвате ли ми се, госпожице Стийл?
Откъде знаеше?
- Възможно е. - Изкикотих се. - Може ли да те попитам нещо?
- Разбира се. - Той зарови лице в шията ми.
- Това, че не се обади на връщане от Портланд, заради Хосе ли беше всъщност? Тревожил си се, че съм тук сама с него, нали?
Крисчън не отговори. Обърнах се да го погледна. Очите му бяха напрегнати.
- Съзнаваш ли, че това е нелепо? Че така подложи семейството си и мен на ужасен стрес? Всички адски много те обичаме.
Той примига, после ми отправи срамежливата си усмивка.
- Нямах представа, че ще се разтревожите толкова.
Свих устни.
- Кога ще си го набиеш в дебелата глава, че те обичаме?
- Дебела глава ли? - Крисчън изненадано повдигна вежди.
Кимнах.
- Да. Дебела глава.
- Не знаех, че черепът ми е по-дебел от останалите кости в тялото ми.
- Говоря сериозно! Престани да се опитваш да ме разсмееш. Още съм ти сърдита, макар това донякъде да се компенсира от факта, че се прибра жив и здрав, докато аз си мислех... - Гласът ми секна, когато си спомних онези мъчителни няколко часа. - Е, знаеш какво си мислех.
Очите му омекнаха и той ме погали по лицето.
Извинявай. Права си.
-Аи бедната ти майка. Беше много трогателно да те видя с нея.
Той се усмихна.
- Никога не я бях виждал в такова състояние. - Споменът го накара да примига. - Да, обикновено тя е изключително хладно-кръвна. Направо ме изуми.
- Виждаш ли? Всички те обичат. - Усмихнах се. - Сега сигурно най-после ще повярваш. - Наведох се към него и нежно го целунах. - Честит рожден ден, Крисчън. Радвам се, че си тук, за да отбележиш този празник с мен. И още не знаеш какво съм ти приготвила за утре... ъъъ... за днес де.
- Още ли има? - смая се той и на лицето му се разля умопомрачителна усмивка.
- О, да, господин Грей, обаче ще трябва да изчакате.
Събудих се внезапно от сън или кошмар. Паникьосано се завъртях в леглото и за свое облекчение видях Крисчън да спи дълбоко до мен. И тъй като се бях размърдала, той се раздвижи, протегна ръка в съня си, прегърна ме, отпусна глава на рамото ми и тихо въздъхна.
В стаята нахлуваше светлина. Осем часът. Крисчън никога не спеше до толкова късно. Легнах по гръб и оставих силно разтуптяното си сърце да се успокои. Откъде тази тревога? Може би вследствие от снощи?
Обърнах се и го погледнах. Той беше тук. Жив и здрав. Дълбоко си поех дъх и вперих очи в прелестното му лице. Лице, което вече ми бе съвсем познато, с всичките му трапчинки и сенки, завинаги запечатано в ума ми.
В съня си изглеждаше много по-млад, но... усмихнах се: днес остаряваше с цяла година. Помислих си за подаръка си и сама се поздравих. Ооо... какво щеше да прави днес? Сигурно трябваше да започна, като му поднеса закуска в леглото. Пък и Хосе може още да беше тук.
Заварих го на бара, ядеше мюсли. Изчервих се, когато го видях. Той знаеше, че съм прекарала нощта с Крисчън. Защо изведнъж изпитах толкова силен срам? Нито бях гола, нито нещо друго. Бях по дългия си до пода копринен пеньоар.
- Добро утро, Хосе.
- Ей, Ана! - Лицето му грейна, беше искрено зарадван да ме види. В изражението му нямаше и следа от насмешка или укор.
- Добре ли спа? — попитах го.
5
Канадски шампион по кикбокс - Б. пр.