Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Мислех, че повече няма да те видя - промълвих. Ето, думите бяха изречени. Най-ужасните ми страхове, събрани в едно кратко изречение и вече прогонени.
- Не беше чак толкова зле, колкото звучи.
Вдигнах сакото и обувките му от пода и тръгнах към него.
- Аз ще ги взема. -- Той посегна към сакото си.
Гледаше ме така, като че ли живееше единствено заради мен, и същото се отразяваше на моето лице, сигурна бях. Той беше тук, наистина гук. И сега ме притегли в обятията си, и силно ме прегърна.
- Крисчън - промълвих и сълзите ми потекоха отново.
- Шт - успокоително рече той и ме целуна по косата. - Знаеш ли... през няколкото ужасяващи секунди преди да кацнем всичките ми мисли бяха за теб. Ти си моят талисман, Ана.
- Мислех, че съм те изгубила - прошепнах. Стояхме вкопчени един в друг - преоткривахме връзката си и взаимно се утешавахме. Притиснах го към себе си още по-силно и осъзнах, че продължавам да държа обувките му. Пуснах ги и те изтрополиха на пода.
- Ела с мен под душа - каза Крисчън.
- Добре. - Погледнах го. Не исках да го пускам. Той протегна ръка и повдигна брадичката ми с пръсти.
- Знаете ли, даже разплакана сте хубава, госпожице Стийл. -Наведе се и нежно ме целуна. - И устните ви са невероятно меки.
- Отново ме целуна, още по-дълбоко.
„О, божичко... и като си помисля, че можех да го изгубя... не...“ Пропъдих тази мисъл и му се оставих.
- Трябва да оставя сакото - прошепна той.
- Пусни го - отвърнах до устните му.
- Не мога.
Отдръпнах се и го погледнах озадачено.
Крисчън ми се подсмихна.
- Заради това. - Извади от вътрешния джоб кутийката, която му бях подарила. После преметна сакото на облегалката на дивана и остави кутийката отгоре.
„Използвай момента, Ана“ - подкани ме подсъзнанието ми. Е, минаваше полунощ, тъй че рожденият му ден беше настъпил.
- Отвори си подаръка - прошепнах и сърцето ми бясно се разтуптя.
- Надявах се да го кажеш - усмихна се Крисчън. - Чакането ме влудяваше.
Ухилих му се дяволито. Чувствах се лекомислена. Той ми отправи срамежливата си усмивка и аз се разтопих въпреки блъскащото се в гърдите ми сърце, наслаждавах се на веселата му и в същото време заинтригувана физиономия. Крисчън ловко разопакова кутийката и я отвори. Челото му се покри с бръчки, докато вадеше малкия правоъгълен пластмасов ключодържател с картина, състояща се от пиксели, мигащи като електронен екран. Изобразяваше силуета на Сиатъл и отгоре пишеше името с главни букви.
Той го разглежда известно време, после озадачено вдигна очи към мен и се намръщи. Бръчките загрозяваха прелестното му чело.
- Обърни го. - Затаих дъх.
Крисчън се подчини и очите му отново се стрелнаха към моите, разширени и сиви, изпълнени с почуда и радост. Устните му се разтвориха смаяно.
На ключодържателя светваше и угасваше думата „ДА“.
- Честит рожден ден - прошепнах аз.
- Ще се омъжиш за мен, така ли? - Той явно не вярваше на очите си.
Кимнах нервно, изчервена, тревожна и не съвсем наясно с реакцията му - на мъжа, когото си мислех, че съм изгубила. Ка* не разбираше колко много го обичам?
- Кажи го - тихо заповяда Крисчън, вперил в мен напрегнат, възбуден поглед.
- Да, ще се омъжа за теб.
Той рязко си пое дъх и изведнъж ме грабна и ме завъртя по абсолютно неприсъщ за моя Петдесет нюанса начин. Смееше се, млад и безгрижен, излъчващ радостно въодушевление. Вкопчих се в раменете му, усещах мускулите му под пръстите си, и заразният му смях ме понесе на крилете си - шеметна и объркана, момиче, тотално обладано от мъжа на живота си. Крисчън ме пусна да стъпя на пода и ме целуна. Силно. Дланите му бяха от двете страни на лицето ми, езикът му беше настойчив, убедителен... възбуждащ.
- О, Ана - прошепна той до устните ми и ликуването му ме зашемети. Обичаше ме, нямаше съмнение в това, и аз се насладих на вкуса на този разкошен мъж, мъжа, когото си мислех, че повече няма да видя. Радостта му личеше ясно - по блесналите му очи и младежката му усмивка - и облекчението му беше осезаемо.
- Мислех, че съм те изгубила - промълвих, все още замаяна и задъхана от целувката му.
- Бебчо, някаква си повредена сто трийсет и петица не може да ме раздели от теб.
- Каква сто трийсет и петица?
- Чарли Танго. Официално се казва Юрокоптер ЕС135, най-безопасният в своя клас. - На лицето му се изписа някаква непонятна, но мрачна емоция и привлече вниманието ми. Какво криеше от мен? Преди да успея да го попитам, той се вцепени, погледна ме намръщено и за миг ми се стори, че ще ми каже. Примигах, взряна в замислените му сиви очи.