Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Той ми отправи момчешката си усмивка и сърцето ми за миг спря. Никога нямаше да ми омръзне да гледам тази усмивка.
- Пак си хапеш устната.
Докосна брадичката ми и ме полазиха тръпки. Без да кажа нищо и докато все още имах малко смелост, го хванах за ръка и го поведох към спалнята. Заведох го до леглото и извадих двете кутии, които бях скрила под моята страна на кревата.
- Цели два подаръка! - изненада се той.
Дълбоко си поех дъх.
- Купих ги преди... ъъъ... вчерашния инцидент. Сега не съм сигурна. - Бързо му подадох едната кутия, преди да съм се отказала. Крисчън ме погледна озадачено, доловил колебанието ми.
- Сигурна ли си, че искаш да я отворя?
Кимнах нервно.
Крисчън разкъса опаковката и изненадано се вторачи в кутията.
- Чарли Танго - прошепнах.
Той се засмя. В кутията имаше дървено вертолетче с голям ротор, който се задвижваше със слънчева енергия.
- Със слънчева батерия - измърмори той. - Леле! - И преди да съм се усетила, вече седеше на леглото и го сглобяваше. Приключи бързо и го постави върху дланта си. Син дървен хеликоптер. Крисчън ме погледна и ми отправи разкошната си момчешка усмивка, после го протегна към прозореца. Слънчевите лъчи окъпаха вертолетчето и роторът се завъртя.
- Виж само! - Той го заразглежда внимателно. - Какво можем да правим вече с тази технология! - Вдигна играчката пред очите си, втренчен във въртящия се ротор. Беше като хипнотизиран и аз също зяпах като хипнотизирана как се унася в размисъл, вторачен във вертолетчето. За какво мислеше?
- Харесва ли ти?
- Страхотно е, Ана. Благодаря. - Той ме прегърна и ме целуна, после продължи да наблюдава въртящия се ротор. - Ще го сложа при безмоторния самолет в кабинета си - каза разсеяно, без да откъсва очи от ротора. После отдръпна ръката си от слънчевата светлина и въртенето постепенно спря.
Неволно се ухилих до уши и мислено се поздравих. Харесваше му. Естествено, нали той си падаше по алтернативни технологии. Крисчън остави вертолетчето на скрина и се обърна към мен.
- Ще ми прави компания, докато поправим Чарли Танго.
- Може ли да се поправи?
- Не знам. Надявам се. Иначе ще ми липсва.
„Ще му липсва?“ Изумих се от пронизалата ме ревност към неодушевен предмет. Подсъзнанието ми избухна в презрителен смях. Не му обърнах внимание.
- Какво има в другата кутия? - попита Крисчън, ококорен от почти детинско вълнение.
„Мамка му!“
- Не съм сигурна дали този подарък е за теб, или за мен.
- Така ли?
Видях, че съм разпалила любопитството му. Нервно му подадох втората кутия. Той леко я разклати и се чу тежко изтракване. Крисчън ме погледна.
- Защо си толкова нервна? - попита озадачено.
Свих рамене, едновременно засрамена и възбудена, и се изчервих. Крисчън повдигна вежди.
- Заинтригувахте ме, госпожице Стийл. - Гласът му отекна в мен и породи желание и очакване под лъжичката ми. - Трябва да кажа, че реакцията ви ми доставя удоволствие. Какво сте намислили?
Стиснах устни и затаих дъх.
Той отвори кутията и извади картичка. Останалата част от съдържанието беше увита в мека хартия. Крисчън отвори картичката и очите му се стрелнаха към моите - ококорени от шок или изненада, не можех да определя.
- Да правя груби неща с теб ли?
Кимнах и преглътнах с усилие. Той предпазливо наклони глава, преценявайки реакцията ми, и се навъси. После отново насочи вниманието си към кутията. Разкъса бледосинята хартия и извади маска за очи, щипки за зърна, анален разширител, своя айпод, сребристосивата си вратовръзка - и накрая ключа за стаята с играчките.
Погледна ме със сериозно, непроницаемо изражение. „Уф, мамка му“. Да не бях сбъркала?
- Искаш да си играем ли? - попита тихо.
- Да - прошепнах аз.
- За рождения ми ден ли?
- Да. - Гласът ми просто не можеше да е по-смирен.
На лицето му се изписаха безброй емоции, нито една от които не ми беше понятна, но накрая се установи на безпокойство. „Хмм...“ Не точно онази реакция, която очаквах.
- Сигурна ли си? - Гледаше ме втренчено.
- Без бичове и бой обаче.
- Това ми е ясно.
- Тогава да. Сигурна съм.
Той поклати глава и се взря в съдържанието на кутията.
- Полудяла за секс и ненаситна. Е, мисля, че ще мога да направя нещо с тези неща - измърмори все едно на себе си и прибра подаръците в кутията. Когато ме погледна отново, изражението му се беше променило напълно. Очите му пламтяха и устните му бавно се извиха в еротична усмивка. Протегна ми ръка.