Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Чакай малко! Ти ми го подари преди да се срещнем с Флин. -Крисчън повдигна ключодържателя. Изглеждаше почти ужасен.
О, божичко, накъде клонеше? Кимнах, като се опитвах да запазя хладнокръвие.
Той зяпна.
Извинително свих рамене.
- Исках да знаеш, че каквото и да каже Флин, за мен няма да промени нищо.
Крисчън примига смаяно.
- Значи снощи цяла вечер съм те молил за отговор, а вече съм го бил получил?! - изуми се той.
Отново кимнах. Отчаяно се опитвах да преценя реакцията му. Крисчън ме гледаше изумен, но после присви очи и устните му се извиха иронично.
- Толкова тревоги за нищо - каза заплашително. Ухилих му се и пак свих рамене. - А, я не ми се правете на много печена, госпожице Стийл. В момента искам... - Прокара пръсти през косата си, после поклати глава и смени подхода.
- Не мога да повярвам, че ме остави да се измъчвам - прошепна удивено и лицето му едва забележимо се промени. Очите му заблестяха дяволито, устните му се извиха в похотлива усмивка.
Мама му стара. Полазиха ме тръпки. Какво беше намислил?
- Струва ми се, че заслужавате някакво наказание, госпожице Стийл - тихо каза Крисчън.
„Наказание ли? Уф, мамка му!“ Знаех, че се преструва, но въпреки това предпазливо отстъпих назад.
Той се ухили.
- Такава ли била играта? Защото ще те хвана. - И в очите му затанцуваха игриви пламъчета. - И си хапеш долната устна -прибави заплашително.
Всичките ми вътрешности изведнъж се свиха. „О, божичко!“ Бъдещият ми съпруг искаше да си играем. Направих още една стъпка назад и се обърнах да побягна - ала напразно. Крисчън с един скок ме сграбчи и аз изпищях от радост, изненада и шок. Той ме метна на рамото си и ме понесе по коридора.
- Крисчън - прошепнах като си мислех за Хосе на втория етаж, макар че едва ли можеше да ни чуе. Хванах се за кръста му, после в пристъп на смелост го плеснах по дупето. И той ми отговори със същото.
- Ох! - изскимтях аз.
- Време за душ - триумфално заяви Крисчън.
- Остави ме! - Неуспешно опитах да си придам неодобрителен вид. Съпротивата ми се оказа напразна - ръката му здраво обгръщаше бедрата ми и кой знае защо не можех да престана да се кикотя.
- Много ли си харесваш тези обувки? - весело попита той, когато отвори вратата на банята си.
- Предпочитам да са на пода, а не във въздуха - помъчих се да му изръмжа, но не се получи много добре, понеже не успях да овладея смеха си.
- Вашето желание е заповед за мен, госпожице Стийл. - И без да ме свали долу, Крисчън ми събу обувките и ги пусна на плочките. Спря до тоалетната масичка и изпразни джобовете си - неработещото блакбери, ключове, портфейл, ключодържателя. От този ъгъл можех само да си представя как изглеждам в огледалото. Когато свърши, Крисчън продължи направо към огромната душ кабина.
- Крисчън! - смъмрих го. Намеренията му бяха очевидни.
Той пусна водата на максимум. „Божичко!“ Върху гърба ми
шурнаха ледени струи и аз изпищях - после млъкнах, понеже пак се сетих за Хосе. Беше студено и аз бях напълно облечена. Вледеняващата вода напои роклята, бикините и сутиена ми. Бях подгизнала и въпреки това не можех да престана да се кикотя.
- Недей! - изписках. - Пусни ме! - Пак го плеснах, този път по-силно, и Крисчън ме пусна - остави ме да се хлъзна по мокрото му тяло. Бялата риза лепнеше върху гърдите му, панталоните му бяха подгизнали. И аз бях мокра, зачервена, замаяна и задъхана, и той ми се усмихваше, изглеждаше адски... невероятно секси.
После изражението му стана сериозно, очите му заблестяха и Крисчън отново обхвана лицето ми в шепи и притегли устните ми съм своите. Целуна ме нежно и това тотално привлече вниманието ми. Вече не ме интересуваше, че съм облечена и абсолютно мокра под душа. Бяхме просто ние двамата под обливащата ни вода. Той се беше върнал, жив и здрав. Беше мой.
Ръцете ми неволно се насочиха към ризата му, прилепнала към всяка извивка, към всеки мускул на гърдите му, космите му бяха сплескани под мократа й белота. Измъкнах я от панталона му и той простена до устата ми, ала устните му не се отделиха от моите. Когато започнах да го разкопчавам, се пресегна към ципа ми и бавно го смъкна. Устните му ставаха все по-настойчиви, по-предизвикателни, езикът му проучваше устата ми - и в тялото ми изригна желание. Рязко дръпнах ризата му и я разкъсах. Копчетата се разхвърчаха, отскачаха от плочките и потъваха в канала. Докато смъквах мократа риза от раменете и ръцете му, го притиснах към стената и предотвратих опитите му да ме съблече.
- Бутонелите - промълви той и вдигна китките си, на които висеше подгизналата му риза.
С трескави пръсти откопчах първо единия, а след това и втория златен бутонел и небрежно ги оставих да паднат на плочките. Ризата ги последва. Очите му търсеха моите под заливащата ни вода, погледът му пламтеше, горящ от желание. Протегнах ръце към колана на панталона му, но той поклати глава, хвана ме за раменете и ме завъртя с гръб към себе си. Свали докрай ципа на роклята ми, отметна мократа коса от тила ми и прокара език нагоре по врата ми, а после обратно, като ме целуваше и смучеше.