Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Ксенодот ми показа кораба, който беше наел от Регион. Той беше оставил там Скит, бившия тиран на Занкле да преговаря с тирана Анаксилай за прекръстването на град Занкле в Месина.
Разпитах го за Кидипа и той ми каза, че тя е родила двама сина на Анаксилай и че обичайно се разхожда с колесница с две мулета и отглежда в дома си зайци. Продължавала да се слави с красотата си както в Сицилия, тъй и в гръцките италийски градове, а баща й Терил бил провъзгласен за тиран на Химера.
Ксенодот така и не успя да ме съблазни с удобствата на кораба. Отидох до дървения тиренски храм, където познатият ми търговец на сол извършваше жертвоприношение с молба за попътен вятър. Попитах го дали няма да може да ме вземе със себе си и да ме откара до устието на реката близо до Рим. Той явно се зарадва, че ще има още един мъж на кораба си, но не издаде доволството си, а каза да си взема храна за път и да си заплатя мястото на кораба. Пазарихме се известно време и най-накрая стигнахме до споразумение за цената. Всъщност аз не смъквах много, за да не го ядосам.
Молитвите на тиренеца явно не бяха стигнали до ушите на безсмъртните, защото след няколко дена задуха силен западен вятър. Това бе добре дошло за Ксенодот, който каза:
— Ще чакам до привечер да последваш гласа на разума, Турмс. Довечера ще потеглям, тъй като ми казаха, че точно днес е най-благоприятно да се тръгне на изток. Умолявам те, ела с мен! Дадох вече клетва на Арсиное да я взема със себе си заедно с Мисме и прислужницата й.
Но той беше безсилен пред решението ми. Отидох при Арсиное и й казах:
— Дойде време да се разделим. Ти искаш едно, а аз — друго. Благодаря ти, Арсиное, за годините, които прекарахме заедно. Вече съм забравил всичко лошо, тъй че в паметта ми ще останат само хубави спомени за теб. Даровете на сиканите ще взема със себе си, а на теб ще дам златните монети, които получих от Ксенодот за сиканските вещи, които събирах. За себе си ще оставя само толкова, колкото да мога да се добера до Рим. Но Ханна също ще остане при мен, защото знам, че ти ще я продадеш от алчност още на първия пристан, а аз не искам да й се случи нищо лошо. Тя дойде с мен, а не с теб, когато тръгна с нас от Сегеста.
— В Регион ще си намеря по-добра прислужница — отвърна Арсиное. — И за мен е по-добре, ако вземеш със себе си това неблагодарно момиче, което отдавна дръзва да ми се противопоставя. Спомняй си за мен с добро, Турмс.
Въпреки че бях сърдит на Арсиное, усетих как в нейно присъствие отново пламвам, после леко се разтреперих. Не можех да си представя живота без нея, но нямах намерение да отстъпя. През цялото време, докато бяхме в Панорм, нито веднъж не споделихме общо ложе. Ето и сега, в последните мигове преди раздялата, аз дори не я прегърнах, макар да виждах, че е наскърбена и обидена от равнодушието ми. Но аз си знаех, че стига да я докосна и да я целуна, мигновено ще забравя за всички знамения, както и за целия Рим. Ето защо се опитвах да бъда студен и безразличен.
Когато вечерта тръгнах да ги изпратя до кораба, не пропуснах да целуна Мисме по челото и уверих Ксенодот в приятелските си чувства, като го помолих да ми направи малка услуга:
— Ако спрете по пътя си в Химера — помолих аз, — отиди при тамошния търговец Ларс Алсир. Предай му поздрави от мен и заплати дълга ми, тъй като не искам да си тръгна оттук като длъжник. Той е образован и мъдър човек, който ще ти разкаже много интересни неща за тиренците.
Ксенодот ме увери, че ще постъпи както го помоля, а Арсиное каза с обида в гласа:
— Значи така се прощаваш с мен, Турмс! Повече мислиш за съвсем чужд човек, а не за мен, макар с теб да си бяхме най-близки!
Тя наведе глава и се качи на кораба, а Ксенодот я последва с Мисме на ръце. Все още се надявах тайно в себе си, че Арсиное ще се върне. Може би и тя се надяваше, че ще им извикам да ме почакат. Но моряците вдигнаха мостчето, привързаха го към палубата и се хванаха за греблата.
Когато се отдалечиха от брега, те вдигнаха платната. Залезът къпеше в червено корпуса на кораба. Помислих си, че Арсиное ме напуска завинаги, и изведнъж усетих болезнена скръб в сърцето си. Паднах на колене и закрих с ръце лицето си. Мъката ме сломи. В мисълта си проклинах боговете, които ми бяха изиграли лоша шега. Не ми помогна дори увереността в алчната и измамна душа на Арсиное. Та нали в Сегеста тя се беше отказала от всичко, само и само да ме последва.