Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Мъжът попита:
— Ще ми разрешите ли да си налея вода, мадам?
Мей досадно се намръщи.
— Да, налейте си. — И тихо изрече през рамо: — Ще наглеждам маркуча, да не изчезне. — Тя гледаше как той бавно отвинтва капачката на радиатора и как, като я отвинти, пъхна гумения маркуч.
Светлокосата жена, която седеше в колата, каза:
— Попитай, тук може да ни дадат.
Мъжът измъкна маркуча от радиатора и отново завинти капачката. Децата поеха маркуча от бащата, изправиха го нагоре и почнаха жадно да пият. Мъжът свали тъмната си мръсна шапка и с някаква странна хрисимост застана пред покритата с мрежа врата.
— Ще може ли да купим от вас малко хляб, мадам?
Мей отвърна:
— Тук не е хлебарница. Хлябът ни трябва за сандвичи.
— Зная, мадам. — В неговата хрисимост се чувствуваше упорство. — Трябва ни хляб, а до магазините казват, че имало още много път.
— Ако го продаваме, откъде ще вземем за сандвичи. — Отговорът на Мей звучеше нерешително.
— Но ние сме гладни — каза мъжът.
— Купете си тогава сандвичи. Имаме хубави сандвичи, с кренвирши.
— С удоволствие бихме си купили, мадам. Но не можем! Можем да похарчим най-много десет цента. — И добави сконфузено: — Парите ни са съвсем малко вече.
Мей каза:
— Какъв хляб искате за десет цента! Нямаме по-евтин от петнайсет.
Ал избоботи зад Мей:
— За бога, Мей, дай им малко хляб!
— Няма да ни стигне. Кога ще докарат?
— Дай им, пък нека да не стигне — рече Ал. И като се намръщи, взе да размесва картофената салата.
Мей повдигна пълните си рамене и погледна шофьорите на камиона, сякаш искаше да им каже: ето, моля ви се, какво да ги правиш! Тя отвори вратата и мъжът влезе, донасяйки със себе си миризмата на пот. Момченцата се промъкнаха след него, тръгнаха право към витринката с бонбоните и я загледаха с широко отворени очи. Но в погледа им гореше не жадност, не надежда, дори не желание да опитат тези лакомства, а учудване: нима съществуват такива прекрасни неща на света! Те бяха еднакви на ръст и лицата им си приличаха като две капки вода. Едното момченце чешеше глезена на единия си крак с ноктите на другия. Другото момченце му шепнеше нещо на ухото и двете изведнъж пъхнаха ръце в джобовете на тънките сини комбинезони, издувайки ги със стиснатите си юмручета.
Мей отвори едно чекмедже и извади оттам дълъг хляб, увит в парафинирана хартия.
— Този е петнайсет цента.
Мъжът килна шапката си и каза все така хрисимо:
— А не може ли… някак да ни отрежете за десет цента?
Ал пак избоботи:
— Остави, Мей! Дай им целия хляб.
Мъжът се обърна към Ал:
— Не, ние искаме само за десет цента. Трябва да харчим по толкова, колкото сме си определили, мистър, иначе парите няма да ни стигнат до Калифорния.
Мей покорно изрече:
— Вземете всичко за десет цента.
— Защо да ви ограбваме, мадам?
— Вземайте. Щом Ал позволява, значи, може да вземете. — Тя хлъзна по тезгяха увития в парафинираната хартия хляб. Мъжът извади от задния си джоб кожена кесия, развърза шнурчетата й и я отвори. Кесията беше натъпкана със сребърни дребни пари и омазнени банкноти.
— Може да ви се види чудно, че трябва да се стискаме толкова — с тон на извинение продума той. — Но пред нас има още хиляда мили и не зная дали ще стигнем, или не. — Той порови в кесията с палеца си, напипа една десетцентова монета и я измъкна. Като сложи монетата на тезгяха, видя, че случайно е измъкнал още един цент. Искаше да го пъхне обратно в кесията, но в тази минута очите му се спряха на момченцата, застанали неподвижно пред витринката с бонбоните. Той бавно се приближи до тях. Посочи дългите дебели ментови бонбони на ивици.
— Тези по цент единият ли са, мадам?
Мей погледна през стъклото.
— Кои?
— Ей тези с ивиците.
Малките момченца вдигнаха очи към лицето й и затаиха дъх; устата им беше леко отворена, а полуголите им тела — сковани.
— О, тези ли? Не, те са по два за цент.
— Дайте ми тогава два, мадам. — Мъжът грижливо сложи медната монета върху витринката. Момченцата едва чуто поеха дъх. Мей извади два дълги бонбона.