Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
И тази съпружеска двойка отива в Калифорния; тя ще седи в хола на хотел „Бевърли-Уилшър“40, ще гледа хората, които пораждат у нея чувство на завист, ще гледа планините — нищо друго, а планините! — и високите дървета; той — със същото безпокойство в погледа, тя — замислила се дали слънцето няма да направи кожата й суха. Двамата ще гледат Тихия океан и аз съм готов да се обзаложа за сто хиляди долара, че съпругът ще каже: „Това ли е океанът? Съвсем не е толкова голям, колкото мислех.“ А тя завистливо ще поглежда закръглените млади тела на плажа. Съпрузите отиват в Калифорния само за да се върнат в къщи и да кажат: „Такава и такава жена седеше в «Трокадеро» до нас, на съседната маса. Цяло страшилище! Но беше облечена с вкус.“ А той ще допълни: „Там разговарях със солидни делови хора. Всички считат, че докато не се отървем от този тип в Белия дом, не бива да се надяваме на нищо.“ Или: „Чух от един човек, който знае всичко: тя е болна от сифилис. Участвувала е във филми на Уорнър41. Казват, че спала буквално с всички само за да получи роли. Е, намерила е каквото е търсила.“ Но неспокойните очи никога не знаят отдих, нацупените устни не знаят радост. Голямата кола се движи с шестдесет мили в час.
Искам да пия нещо разхладително.
Ей там напред се вижда някакъв павилион. Искаш ли да спрем?
Мислиш, че там е чисто?!
Да, чисто, доколкото изобщо може да се говори за чистота в този затънтен край.
Добре. Ще поръчаме бутилка сода — нищо друго.
Спирачките изскимтяват и голямата кола спира. Дебелият с неспокойните очи помага на съпругата си да слезе.
Когато те влизат, Мей гледа отначало в тях, а после край тях. Ал само за миг вдига очи от тигана. Мей знае всичко предварително. Тези ще поръчат бутилка сода за пет цента и после ще мърморят, че е топла. Жената ще изхаби шест книжни салфетки и ще ги хвърли всичките на пода. Мъжът ще се задави и ще обвини за това Мей. Жената ще почне да души, сякаш в заведението има развалено месо, а после ще си отидат и до края на живота си ще разказват на всички, че хората на запад са начумерени. А Мей, останала насаме с Ал, ще ги обрисува с някой подходящ епитет. Тя ще ги нарече „лайнари“.
Виж, шофьорите — това са хора!
Ето идва голям камион. Добре ще е да спре; да убие миризмата на тези „лайнари“. Знаеш ли, Ал, когато работех в онзи голям хотел в Албукерк, такива като тези страшно крадяха! Най-различни дреболии. Колкото по-елегантна е колата им, толкова по-зле; тогава всичко отмъкват: кърпи за лице, сребърни предмети, сапунерки. Просто не мога да разбера за какво вършат това!
И Ал отвръща мрачно: че според теб откъде имат такива коли, откъде имат толкова неща? Да не би да са се родили с тях? А пък ти, струва ми се, никога няма да забогатееш.
Голям камион с двама шофьори, които карат на смени. Какво ще кажеш, да спрем тук и пийнем по чашка кафе? Зная добре тази колибка.
А няма ли да закъснеем?
Имаме време и в запас дори.
Добре, ще спрем. Тук има едно момиче — огън. И кафето е хубаво.
Камионът спира. Двамата шофьори носят работни панталони в цвят каки и цели обувки, къси куртки и фуражки с блестящи козирки. Вратата със защитната мрежа се хлопва.
Здравей, Мей!
Нима това си ти, Биг Бил! Кога те върнаха на този маршрут?
Преди една седмица.
Другият шофьор пуска пет цента в грамофона, гледа как мембраната се насочва към въртящия се диск. Еква меденият глас на Бинг Кросби: „Споменът за тебе никога не ще угасне, много дни ще минат, мъката ми ще порасне…“ А Биг Бил пее на ухото на Мей: „Езичето ти е остро, но не си лошо момиче.“
Мей се смее. А кой е този с теб, Бил? За пръв път ли е по тоя маршрут?
Другият шофьор пуска пет цента в автомата, спечелва четири жетона и ги връща обратно. Тръгва към тезгяха.
40
Хотел „Бевърли-Уилшър“ — един от модерните хотели в района на Холивуд.
41
Уорнър — филмовата къща на братя Уорнър („Уорнър Брадърс“).