Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
— Но сега поне имаме тези наметала.
— Което е по-добре, отколкото да ги имат враговете ни, но те вероятно са безполезни за нас. След като Хромарият е отрекъл съществуването им, не мисля, че разполага с някакъв метод за изпитване на притеглящи, с който да открива светлоцепи. Дори някои да знаят за такова нещо, как да го споделят, след като самата идея граничи с еретичното? Аташийските луксори са потиснали нещо подобно преди сто и десет, дори сто и двайсет години.
— И това е само една карта — каза Кип.
— А ти имаш цяла пълна колода. Трошача, как не. — Командир Железни започна да се смее тихо.
— Какво ти е толкова смешно? — попита Кип.
— Просто си помислих, че с това колко важни са тези карти и този, който може да ги види най-ясно, ти вероятно току-що обрече няколко от моите фаворити да прекарат остатъка от живота си в някоя библиотека в пипане на карти и водене на бележки.
— Не разбираш ли, че като нищо може да се смееш на собственото ми бъдеще? — измърмори сърдито Кип.
— Едва ли — каза глас зад него. — Допускам, че до следващата година или ще бъдеш убит, или ще живееш вечно.
Кип се обърна… и там, пред най-безшумната врата в историята, стоеше Гавин Гайл и се подсмихваше насмешливо.
— Но не бих заложил срещу момчето, което е убедило Янус Бориг да му даде делото на живота си.
Кип беше онемял.
— Как е дъртата коза? — попита Гавин.
— Мъртва е — отвърна с глух и безжизнен глас Кип. Досега не беше осъзнал колко е заобичал старата жена.
Последва почтителна пауза.
— Трябваше да се досетя от наметалата — каза Гавин. — Никакво доказателство кой е изпратил убийците, предполагам?
Кип нямаше какво да каже. Явно първата му, инстинктивна догадка беше погрешна.
— Не гледайте мен, лорд Призма — каза командир Железни. — Не бях там. Не съм ги убил аз. Кип ги е убил.
Гавин изгледа Кип.
— Ти?! Искам да чуя тази история. Но по-късно. Браво, сине.
Сине. Сине! С една дума Гавин преобръщаше месеците мъчение от страна на лорд Андрос Гайл. На Кип му се дощя да натика всичките карти и кинжала в ръцете на баща си и да се разреве.
Гавин вдигна пръст.
— Едно по едно. Командире, твоите черногвардейци пратиха Гринуди да си събира багажа. Засякох го. Връщаше се при баща ми. Изглежда, си мисли, че ще бъдеш отстранен от поста си.
— Смятам, че този неверен червей е прекален оптимист — отвърна Железни.
— Пратих Карис да го спре, но ако трябва да направиш нещо, го направи веднага. Ще се намеся, доколкото мога, но ти не си в моята сфера на компетентност. Сигурен ли си, че той не е прав, че не си направил нищо, и сигурен ли си, че Карвър Черния ще те спаси?
Лицето на командир Железни помръкна.
— Има едно-две неща, които биха могли да… създадат проблеми.
— Какво? — попита Кип. — Какво си направил?
— Не е въпросът какво съм направил — каза Железни. — Гледах в един… Лорд Призма, Трошач, извинете ме. Трябва да свърша нещо спешно.
Тръгна да излиза, но на прага спря и се обърна.
— Трошач. Можеш да разчиташ на Круксър. И… просто за да знаеш, от теб се получи чудесен черногвардеец.
Тръгваше си. Кип изведнъж се уплаши, че никога повече няма да го види.
Притича и го прегърна.
Железни изсумтя изненадано. После също го прегърна. След това го избута назад.
Нещо странно имаше в погледа на Гавин, когато видя как Кип прегърна командира. Отчужденост. Но само за миг — и изчезна. Той хвърли на Железни кесия с монети.
— Командире, за всеки случай. И, честно, не съм сигурен дали идват за теб.
— Аз съм — отвърна Железни. — Оролам да ви даде светлина, лорд Призма. Всичко добро, Трошач.
И си тръгна.
70.
Идос беше град на зикурати. Беше построен преди векове и някои луксиати твърдяха, че зикуратите били опит на човека да се изкачи до небесата. Наричаха ги светотатство. Но опитите на тези луксиати да наложат събарянето на зикуратите така и не бяха успешни. Огромните терасирани пирамиди в града бяха тринайсет, подредени геометрично, шест и шест около една. Централната беше значително по-висока от кулата на Призмата, за която Лив беше мислила, че е най-високата постройка на света.
След като се беше предал на генерала на Дазен Гад Делмарта вместо да воюва във Войната на Призмите, Идос си беше спестил огъня, меча и потопа. Повечето мъже, принудени да служат в армията на Дазен — или поне оцелелите от Битката на Разцепената скала — се бяха върнали у дома след два месеца и градът се беше възстановил от войната по-бързо от всеки друг град на южното крайбрежие.