Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
— Значи мощта налага право?
Цветния принц беше като стомана. Строг, неумолим, непоколебим.
— Мощта не налага право. Мощта налага реалност. — Взря се в корехидора достатъчно дълго, та убедеността му да натежи над момчето, а после се обърна и погледна към жените и децата. Погледът му бе тъжен, но решителен. Щеше да прати тези хора на смърт, за да защитят с телата си живота на неговите хора, и щеше да обвини корехидора за това.
Ако беше блъф, беше най-безсрамният блъф, който Лив изобщо бе виждала. Но не мислеше, че е блъф. Нито корехидорът, явно. Изражението му бавно премина през ужас, отвращение, изумление и най-сетне примирение. Стоеше не срещу човек, стоеше срещу природна стихия. Не можеш да се споразумееш с циклон, не можеш да умилостивиш ураган. Свираш се в мазето, залостват капака и се молиш да оцелееш.
— Нямаме чак един милион данара — каза корехидорът и Лив разбра, че се е предал.
— Не в съкровищницата си. В нея ги нямате. Ще уведомите всяка богата и благородна фамилия в града, че ако не платят своя дял, те ще загинат първи. За храната може да има замени. Не съм неразумен. Възможно е да нямате толкова ечемик. Може да го компенсирате с друго зърно. А с плодовете ще е трудно, ако не побързате. Няма да вземем развалени продукти. По една благородна фамилия ще бъде убита за всеки фургон, който не ви достигне.
Корехидорът пребледня.
— Ще трябва да съобщя това на майките на града, разбира се. Вероятно ще отнеме два дни.
— След ден катапултите ни ще бъдат построени. Ще започнем да хвърляме по една жена от Ергион над стените ви на всеки четвърт час. Няма да спрем, докато не пристигнат луксиатите. Знам, че оръдията ви ще могат да обстрелват катапултите ни, тъй че ви уведомявам: жените и децата на Ергион също ще лагеруват около катапултите. Топчиите ви в най-добрия случай са полуобучени. Няма как да могат да поразят катапултите ни с първия изстрел… нито с десетия.
Корехидорът преглътна.
— Разбирам.
— Хората ми в града ще разлепят списъци с имената на жените в реда, в който ще бъдат хвърляни, тъй че хората в Идос да знаят кога ще чуят за смъртта на свои приятели… или врагове, предполагам. Ще започнем с познати на майките на града. Инженерите ми ме уведомяват, че силите, произвеждани в ремъка на катапулта, имат равен шанс да убият жена преди дори да е изхвърлена. Казах им да работят над това. Искам да чувате писъците им, докато летят.
Ката Хам-халдита изруга тихо, погледна Лив и извърна засрамено очи.
— Значи това е? — попита Лив, след като момчето си тръгна. Не бе посмяла да попита преди това — беше твърде стъписана и уплашена. Но сега нямаше да изтърве възможността да се научи от най-добрия.
Принцът все още гледаше жените и децата. Децата си играеха безгрижно, без изобщо да подозират за скорошната си, неизбежната си може би смърт.
— Най-вероятно — каза Цветния принц. — Всичко зависи от това колко умен е младият Ката. Една от майките на града, Нета Делусия, е хитра стара харпия. Охраната му бяха нейни хора. Ако Ката се окаже непредпазлив, значи току-що си подписа смъртната присъда с това, че се срещна с мен насаме. Тя веднага ще разбере, че всъщност предложих на момчето подкуп. Освен това поставих враговете на майка Делусия в челото на списъка на жените, които ще бъдат убити. Приятелките ѝ са точно след тях. Майката и корехидорът ще се счепкат. Ако спечели майка Делусия, ще хвърлим няколко жени в града и Идос изведнъж ще се вслуша в разума. Ако спечели Ката, ще отнеме повече или по-малко време, според това колко решително действа момчето.
— И и в двата случая печелите вие? — каза Лив.
— Избираме свободно, Аливиана. Това не значи, че не можем да нагласим възможностите за избор така, че да ни облагодетелстват. — Усмихна се и усмивката му напомни на Лив за безумните, дръзки, несломими усмивки на Гавин Гайл, но без топлината в тях.
— Но това всъщност не е свобода, нали? Не и за тях — каза Лив.
— Готова ли си вече за още един урок, Аливиана? Учиш се наистина бързо. Това е добре. Свободата не е най-висшето добро. Силата е. Защото без сила свободата ще ти бъде отнета.
И се усмихна отново. Безмилостна усмивка. Но и светът е безмилостен.
71.
Докато вървеше към покоите на Бялата на върха на кулата, Железни видя черногвардейците пред жилището на Призмата. След като току-що се беше разделил с Гавин, можеше да са само нейни.
Командирът почука на вратата.
— Влез — каза Бялата.
Беше в стола си на колелца. Стайната робиня на Гавин Гайл Марисия беше на колене пред нея, положила глава в скута ѝ. По лицето на робинята се стичаха сълзи, а Бялата я утешаваше.