Заслепяващият нож

— Готов сте да направите това? За мен?

— Правя го по много причини, приятелю. Няма чист алтруизъм.

— Но алтруизмът остава. Познавам ви, милорд.

— Моля те, стани, приятелю. Става неловко.

И наистина, по площада и по балконите на златистите здания наоколо мъже и жени, и дори деца, които нямаше как да знаят на какво се покланят, падаха на колене и след това по очи, където имаше място.

Това трогна Гавин. Бяха загубили всичко, защото той се беше провалил. Никой не беше ял до насита през последните месеци, защото не знаеха за колко дълго ще им стигне храната. Всички работеха от зори до мрак, всеки ден. Живееха в бараки, претъпкани с непознати. Нямаха никакво богатство, имаха малко надежда и много болка — и все пак му предлагаха драговолно дори и малкото, което имаха.

— Народе мой! — извика Гавин и гласът му се извиси до тона му на оратор, на пълководец. — Стъпкан, бедстващ, мизерстващ, но не и отчаян. Народе мой, най-скъпи на сърцето ми… — И заговори. Призова ги да станат и те се изправиха. Можеше да ги призове да го последват и в пастта на ада и те щяха да тръгнат и да пеят възхвали по целия път. Добър беше в това. Не роден за това, но бе откраднал тази корона и толкова дълго я беше тъкмил в ръцете си, че вече му прилягаше.

Обърна се към страховете им и разпали страстта им, призна скърбите им и жертвите им и ги стегна за идещите трудности, и ги накара да се чувстват горди от всичко това.

„С какво право подчинявам мъже на волята си? Или не съществува право, а само способност? Тези жени тук просто робини ли са на моя пиратски кораб? Тези деца просто жертви ли са на пътя на гибелта, която сея?“

Но продължи да говори, призова ги към мир и разбирателство с народа на Острова на ясновидците, положи основите, очерта откровено трудностите, чакащи ги на пътя им, и хвърли цялата тежест на подкрепата си зад Корван.

Закле се да е с тях, когато може, и каза, че когато ги напусне, ще е за да ги защити по-добре, и че винаги ще се връща при тях. Ще се труди редом с тях и ще предотвратява страданието, доколкото може, и ще скърби за мъртвите, когато смъртта се окаже неизбежна.

Поне двама писари записваха думите му на бързопис. Изненада се, че сред бедните има писари, макар да не трябваше. Корван, разбира се, бе намерил сред бежанците писари, за да могат да разпространяват копия на декретите му до лагеруващите далече сред горите и да пращат послания до ясновидците.

Това го накара да смекчи следващата част от словото си. Дано да отнемеше месеци, но рано или късно баща му щеше да притежава копие на всяка негова изречена тук дума. Все пак доброто, което щеше да свърши разпространяването на словото му сред бежанците, си заслужаваше щетата, която щеше да дойде по-късно.

„Дори и ти няма да можеш да спреш това, татко.“

Най-сетне, след като подготви хората да посрещнат с твърдост това, че Спектърът и сатрапиите ще гледат на тях с пренебрежение — сякаш трябваше да се притесняват за такива неща, когато коремите им бяха залепнали за ребрата, — Гавин извиси аудиторията си и самия себе си като техен поборник и обяви новата сатрапия.