Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Корехидорът беше пребледнял.
— А ако откажа?
Бяха стигнали на мястото, където, осъзна Лив чак сега, Цветния принц ги беше водил през цялото време. Той посочи една голяма група окаяни хора, пазени от войници. Бяха петстотин жени и деца, пленени от малкото градче Ергион.
— Тези несретници бях взети от последния град, който ни се противопостави. Ще бъдат подкарани пред нашата войска за първия щурм. Когато вашите балисти, оръдия и катапулти започнат, ще избиете тях… или може би смятате, че майките на града ще ви наредят да не стреляте? А ще има нападения и вътре в града ви. Знаете, че имам хора вътре. Не знаете колко са. Знам за вашите тайни изходи покрай реката и под Великото абатство.
За част от секундата очите на корехидора се разшириха. Или от изненада, че принцът знае това, или защото имаше изходи, за които той не беше знаел.
— Знаете ли историите за кланетата при Ру, които доведоха до предаването на Идос през последната война? Аз просто ще направя същото, с обратен знак. Идос ще бъде маяк за света и вие трябва да изберете какъв да е той: маяк на моята щедрост, показващ колко добър мога да съм към тези, които победя, или маяк на моята злоба, показващ колко жесток мога да съм към тези, които ми се противопоставят. Децата във вашия град ще бъдат избити — твърде много гърла за хранене, твърде голяма е вероятността да се разболеят или да таят ненавист, когато порастат. Жените ще бъдат убити или оставени да слугуват, ако са достатъчно хубави или полезни. Единствените мъже и жени, които ще оцелеят непострадали, ще са вашите роби. И ще им се разреши да задържат колкото и каквото пожелаят от имуществото на господарите си. Хората ми в града вече им го казват в момента. Колко вярвате на робите си, корехидор Ката? Ако случайно се задържите за седмица, две седмици, месец, мислите ли, че робите няма да минат на наша страна? Или сте се отнасяли с тях толкова добре, че верността им е непоклатима?
— Колкото до вас, ще направя всичко възможно да ви пленя жив — продължи той. — Ще пратя гениталиите ви на баща ви. Ще ви отрежа ръцете и краката, ще ви облека в пурпур и ще сложа корона на главата ви. Може би ще ви ослепя. Все още не съм решил кое ще е по-добър пример. С език, без език? Може би ще зависи от поведението ви. Все едно, няма да бързам. Ще живеете дълго и много болезнено, обещавам ви.
На корехидора определено му беше призляло.
— Вие сте луд — каза той. — В един момент говорите като луксиат, а в следващия казвате, че ще избиете стотици хиляди хора.
Същата мисъл бе поразила Лив преди, но сега я споходи друга. На света имаше малко хора, които абсолютно изумяваха със способностите си… и тя беше срещнала двамата най-добри от тях: Гавин Гайл и сега Койос Белодъб. Тези двамата, и може би още неколцина други, като Бялата, бяха далече над Лив. Но никой друг не беше. Можеше да се справи по-добре от това момче… е, той беше с две или три години по-голям от нея и имаше всички предимства на това, че е отгледан като син на сатрап. Цветния принц се държеше с нея като със способна възрастна личност не защото я ласкаеше — макар да го правеше и двамата да го знаеха, — а защото тя заслужаваше да се отнасят така с нея. Не че беше невероятно надарена. Беше защото хората, които винаги бе смятала, че са невероятно надарени, всъщност не бяха по-надарени от нея. Тя им беше равна. А все още беше млада. С времето щеше да е над повечето. Защо в Хромария не се бяха държали така с нея?
Защо не го беше правил баща ѝ?
— Всички правим избор и след това си носим последствията от него — каза Цветния принц. — За жалост точно сега вие трябва да направите избора за тези хора и за мен. Те са ваши жертви, не мои. Когато аз стана господарят им, ще бъдат свободни да избират сами. Няма как Хромарият да бъде съборен, без хора като вас да ме принуждават да прибягвам до клане. Ако имаше друг начин, щях да постъпя другояче. Но това е единственият начин да донеса нужната промяна и точно така ще направя.
— Ще го направите, защото можете — изръмжа корехидорът, надвил страха си.
— Да, защото мога. Защото волята ми е такава.