Заслепяващият нож

Минаха по тесен проход между две палатки, като прекрачиха изпънатите телове. Когато излязоха, телохранителите на корехидора зяпнаха в дулата на двайсет заредени мускета и няколко притеглящи с ръце, пълни с луксин.

— Разоръжете ги и ги дръжте на трийсет крачки встрани, но не ги наранявайте — каза Цветния принц. — Освен ако не направят нещо глупаво, в който случай стреляйте в слабините.

След като задържаха двамата телохранители. Цветния принц продължи напред все едно не се беше случило нищо.

— Тези двамата са подчинени на майките и мисля, че можем да се съгласим, че нямаме нужда от намесата им, нали, корехидор?

— Откъде знаете? Или просто предполагате? — попита корехидорът, като се мъчеше да запази гласа си спокоен.

— Нали?

Корехидорът задави страха си.

— Добре. Аз… сигурен съм, че можем да уредим това.

— Мм. Вярвам в избора, Ката. Ние сме свободни хора, избираме свободно и си носим последствията. Тъй че ето твоя избор. Първо, можеш да се предадеш. Ще ти предложа не особено щедри условия. Ще освободите робите си, градът ще плати един милион данара и ще ни дадете двайсет хиляди ефахи ечемик, шейсет фургона, натоварени с плодове, десет хиляди бурета вино и двайсет хиляди бурета маслини. Ще ни дадете пет хиляди меча или копия и хиляда изправни мускета, с петстотин бурета барут и сто бурета куршуми или осем хиляди пръчки олово. Ще пратите с нас петдесет ковачи и петдесет майстори колари, и половин дузина аптекари, и ще им плащате двойни заплати, докато ги няма. Ще опразните града от бардаци — проститутките ще могат сами да изберат дали да тръгнат с нас, но няма да разрешавате на никоя от тях да упражнява занаята си в града за една година, за да ги подтикнете да изберат разумно. Ще изпратите всичките си притеглящи да говорят с мен. Същото се отнася и за робите. Ще им бъде позволено да изберат дали да се присъединят към нас, или да отидат някъде другаде, но няма да им се разрешава да се връщат в града ви, докато войната не свърши, под страх от смъртно наказание. Ще организирате парад през града, ще ни посрещнете с тромпети и овации затова, че ви даваме свобода. И преди да влезем в града ще изпратите всички свои луксиати в този лагер.

Подробностите заливаха младежа и той се вкопчи в последното като удавник за сламка:

— Какво ще ги сполети?

— Ще ги убием — отвърна Цветния принц равнодушно. После продължи все едно, че младият мъж не го беше прекъснал.

— След това във всеки храм ще позволите да се учредят нови форми на култ: по един за всеки от старите богове. От вас обаче няма да се изисква да поддържате култовете или да присъствате на службите, а нашите нови жреци ще спазват законите ви, стига да не възпрепятстват култа им.

— В замяна на вас и на майките на града ще се разреши да съхраните живота си, именията си и постовете си, освен ако не ми измените. Градът ще остане непокътнат. Околностите му няма да бъдат плячкосани. Нито мъже, нито жени няма да бъдат принудени да ни служат. Очаквам да съобщите това предложение на майките на града. Вече съм го оформил писмено. — Замълча за момент. — Всичко това е истина, освен едно. Нямам доверие на майките на града. Знам що за жени са. Имам донесения за всичките. Не са млади, нито умни, нито гъвкави като вас. Когато напусна този град, вие ще управлявате сам. Не съм суров господар с приятелите си. Надявам се, че можем да сме приятели.