Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
— Не разбирам как може така — каза Кип.
— Само защото човек основава целия си живот на глупости не означава, че всичко, в което вярва, е погрешно.
Кип повдигна вежди. Значи…
— Несигурността е мъчение.
— Някои езичници вярват, че разцепването на светлината е отделна дарба. Нашето учение винаги е гласяло, че разцепването на светлината е дарбата единствено на Призмата. Не е свещено писание, но е било учението за стотици години. — Командир Железни размаха картата на Искрящото наметало. — Тук пише: „Ако е Светлоцеп…“ Което означава, че разцепването на светлината е възможно. Дори да отрекат това, което се е случило с теб, тези карти са истински. Не могат да бъдат отречени. Тази карта не би могла да унищожи вярата, но може да направи така, че всеки луксиат, изказвал се за разцепването на светлината, да изглежда глупак в очите на хората. Ще е както когато преди двеста години Певарк е доказал окончателно, че светът е кръгъл. Неколцина учени твърдели същото петстотин години преди него, но никой не му е благодарил, че е направил луксиатите на глупаци. Навигационните корекции, които са позволили неговите по-добри изчисления, се появяват години след като е бил линчуван.
— Линчуван? — попита учудено Кип.
— Заради нещо съвсем друго — твърдял, че светлината е отсъствие на тъмнина вместо обратното. — Видя озадаченото изражение на Кип и каза: — Не се притеснявай за това. Важното е, че разцепването на светлината е реално. Някои от нас винаги сме го подозирали, поради което Черната гвардия винаги е вербувала такива като Адрастея. Не просто защото може да види скрити оръжия, а защото може да види наемен убиец, който е невидим.
— Но как става това? — попита Кип. — Не мислех, че такива неща са възможни.
— Ти си мъждивец, Кип. Нямаш основата, за да разбереш…
— А ако имах, щях да знам погрешни неща. Тъй че не се налага да ме отучвате от всичко, което мисля, че знам.
Железни се съгласи с кимване и бърза усмивка. Вдиша дълбоко.
— Светлината е сила. Силата винаги отива някъде. Слънчева светлина например осветява под от черешово дърво. Знаем, че слънчевата светлина е пълноспектърна: от подчервено до свръхвиолет, но подът отразява само червеникавокафявото… къде отива останалата светлина? Поглъща се. След години сравни този дървен под с част от същия под, която е била покрита с черга или е останала в сянка. Изложената на слънцето част е избеляла. Светлината много бавно е променила естеството на самото дърво — разбила го е. Точно както светлината потъмнява кожата на мъж или изсветлява косата на жена. Точно каквото прави един цвят на тялото на притеглящ. Призмите не разкъсват халото въпреки че притеглят големи количества светлина, защото са способни да освободят всичката светлина. Останалите от нас сме по-малко ефикасни, по-уязвими. Работата е, че светлината, която пада върху една повърхност, не може да бъде променена, освен ако не поставиш леща пред слънцето. Енергията е неизменна. Трябва да се справиш с това.
— Ако действа така, както съм чувал, че се предполага, един светлоцеп е като клин в светлинния поток: удължава дългите спектри и скъсява по-късите, тъй че цялата видима светлина бива освободена над и под видимия спектър — продължи той. — Чувал съм приказки за изгорели светлоцепи, ако трябва да се справят с твърде много светлина, да речем, в ярък ден — понеже превръщат прекалено много видима светлина в топлина, може да изгорят. Тези наметала донякъде ги улесняват. Както лещите улесняват един притеглящ да притегля цвета си.
През последните месеци Кип беше видял толкова много чудеса, че не му беше трудно да го повярва.
— Значи ми казваш, че може да има орди от невидими хора, които вървят сред нас?
— Не орди. Достатъчно доброто разцепване на светлината, за да си невидим, вероятно е почти невъзможно. Съществуват само — ако легендите са верни, което е едно голямо „ако“ — дванайсет от тези наметала, създадени за първоначалния Орден на Разбитото око, ако не преди това. Някои със сигурност са били изгубени или унищожени, а сега имаме две от тях. Тъй че най-много навън да има още пет екипа убийци. Може би само два или три. Може би нито един.