Засенчено слънце [bg]

Светът бе направен от червено и от кости. Търкулнал се с писък при падането, мъжът, който беше бил Ванахомен, откри, че е превърнат в нищо. Споменът за будното бе още жив, но някак избледнял и далечен, също като този за детството. Вече не беше принц. Червеният свят го бе преобразувал. Тук бе немощно нищожество в една неразгадаема йерархия и знаеше и без да пита, че не съществува надежда за оцеляването му. Защото това тук не бе кривото огледало на пространството помежду, нито дори неизбежната сянка от ослепителната душа на Хананджа. То беше съвършено различно място, нечие чуждо място, и в това място надежда бе дума, лишена от смисъл.

Той не падна, а по-скоро затъна в него като в тиня. Червеното бе гъсто и на места като съсирено, не така плътно, за да стъпи здраво отгоре му, но достатъчно, за да гази. И той газеше, затънал до шия в топла миризлива гнусота, напрягаше ръце и крака, за да си проправя път сред кокали, които на нищо не приличаха - човешки черепи с допълнителни челюсти, ръце с по десет пръста, неразличими и навързани като черва маси. И той заплака, защото сърцето му се изпълни с отчаяние, каквото не бе познал в будния свят. Беше сам. Беше уплашен. Беше толкова слаб. Усети надвисналата опасност като вкус на стипчива ябълка в устата си, а може и да беше от гадостите наоколо - не след дълго щеше да се изправи пред стопанина на тия селения.

В продължение на цяла вечност човекът се блъскаше из червеното. Когато от високото надолу лумнаха светлина и жега, той си помисли, че смъртта най-после идва, и частица от него възликува. Но в огъня, който прогори червеното, имаше някаква чистота, която той мигом разбра, че не беше оттук. Откъде дойде? Той не знаеше. Изпълни го тъпа болка на завист, - но светлината го обгърна и изтръгна от гадостта.

- Това място изнасилва душата - каза познат женски глас. Коя бе тя? Той не знаеше, но се вкопчи в нейното сияйно безплътно присъствие, жалък в благодарността си, че вече не е сам. - Никога не съм виждала толкова гнусно творение! Пази се, Принце.

Отначало той не разбра какво има предвид тя. Или кого. Той ли е „Принц“? И какво е „творение“?

Но сега в червеното започна някакво гигантско пулсиращо раздвижване - кокалите под тях се надигнаха като огромна маса, очертавана откъм вътрешната страна. Той видя дълга лъкатушна форма, подобна на змия, ако змиите можеха да достигат размери на реки. По цялото и протежение никнеха пъргави еднакви крайници - също като на скорпион или стоножка, само че всеки завършваше с масивни ръчища, големи колкото къщи. Повечето от тях бяха свити в юмруци и докато се вдигаха и отпускаха ведно с движенията на съществото, човекът успя да съзре на места по тях пръстени. Докато вървяха през гъбестата маса на повърхността, ръцете оставяха пълни с кръв отпечатъци в нея.