Засенчено слънце [bg]

- А и не можеш да използваш магия за прочистване на тялото му - продължи лекцията Нен-не-вера. - Когато раната се зарази…

- С готовност ще приема всяко друго предложение, Братко. - И се взря право в очите му с ясното съзнание, че той няма такова. Най-накрая Нен-не-вера отклони поглед и поклати глава.

Ханани се обърна към лицето на Ванахомен. Той бе отпаднал след изваждането на стрелата и сега я наблюдаваше смълчан. Изразът му и напомни неочаквано за нощта, когато я взе в обятията си - когато тя тъгуваше по Мни-ини. Свиреп, болезнен страх скова сърцето и. До гуша и дойде да губи хора.

Едно бе да се лиши от Ванахомен заради неговия трон и нейния дълг, а съвсем друго - да и го отнеме смъртта.

- Ти си силен, Принце - каза Ханани и посегна да докосне устните му. Кръвта бе оцветила нейните пръсти като с банбарска помада. - Изтърпял си твърде много, та да се предадеш точно тук и сега.

Ванахомен вдигна вежди, изненадан от жеста. Дойде и наум със закъснение, че никога досега не е проявявала привързаност към него. Можеше пък да му хареса.

- Разбира се, че няма да умра - проговори Принцът и тя се окуражи от присмехулния му тон. - Хайде, оправяй ме по-бързо.

Ханани кимна и се изправи.

Банбарските и одеяния - отпуснати, набити с пустинен прах и просмукани от конска пот - никак не бяха подходящи за хирургия. Тя смъкна горната роба и я захвърли настрани. Махна и широката долна риза. От гръдната превръзка се бе отказала след първото нощно посещение на Ванахомен, защото и пречеше много, когато изпита сексуален глад. Банбарските кожени нагръдници за жени я жулеха непоносимо и тя, след като не измисли подходящ заместител, реши да не носи нищо под ризата. Нен-не-вера поаленя, както се случва с бледоликите мъже, но след един бегъл осъдителен поглед към гърдите и, отклони очи встрани и премълча - знаеше толкова добре, колкото и тя, че сега не е време да чешат езици по нравствени теми.

Послушникът донесе инструментите и заедно с купа вода, следван по петите от друг юноша, който държеше широк леген с разтопен червен восък. Пазеха го в една от молитвените ниши специално за хирургически ритуали. Ако някое от двете момчета остана шокирано от голите гърди на Ханани, то не прояви глупостта да го покаже.

- Може ли да помагаме, Чирак-Лечител? - попита първото момче.

Ханани примигна от изненада. Не бе очаквала друг послушник да изяви подобно желание след случая с Даю, да не говорим за двама. Но, да - хирургия се прилага много рядко. Току-виж не им паднеше втори подобен случай.

- Добре - отвърна тя. - Дръж легена.