Засенчено слънце [bg]

- Престанете! - извика Анци през градината. Сунанди му хвърли настойчив поглед, за да го вразуми, но той не и обърна внимание. - Как смеете! Протекторите на Кисуа са…

- Градът на Хананджа следва Закона на Хананджа - заяви Ниджири. Бе повишил тон. Дори Анци се смири пред едва сдържания гняв в този глас. - Щом не искате да бъдете съдени по него, не е трябвало да стъпвате в границите на този град.

Мама Яо, с храброст, на която Сунанди при по-нормални обстоятелства би завидяла, се изправи гордо при тези думи.

- Води се война, Бирник - каза тя. - По време на война няма такова нещо като закон. Собственият ви народ също извърши зверства - ще съдиш ли и него?

- Да. Всички ония, чиито души са покварени от това насилие, трябва да умрат. Техният покой може да се използва за утешаване и лечение на останалите и по този начин Законът ще се изпълни. - Ниджири присви очи към Мама Яо. - Ти ли разпореди нападението над Хетава?

- Не - отвърна жената, като примигна и смръщи вежди. Казаното от Ниджири относно намерението му да убива гуджаарейци я бе извадило от равновесие. Сунанди за първи път виждаше възрастната жена изпаднала в затруднение. - Но оставам твърдо зад правото на моите другари Протектори да вземат решения, каквито смятат, че са в интерес на Кисуа.

Ниджири не реагира, но на Сунанди и се стори, че гневът му сякаш понамаля. Той се втренчи в Сасананте.

- А ти?

- Нищо не знам за това нападение - каза Протекторът с тих и нещастен глас. Ниджири присви очи.

- Но го допускаше.

- Да, но не съм вярвал, че ще бъде извършено! Да се вземат деца като заложници… Никога не бих се съгласил на това. Аксата не е споделял тази идея с нас, Бирник, преди да я приведе в изпълнение! Действал е на своя глава - може би защото е бил наясно, че ще откажем. Или пък за да ни спести последиците. - Сасананте поклати горчиво глава, устремил поглед към мъртвото тяло.