Засенчено слънце [bg]

Когато се събуди, лежеше просната върху леха цъфнали цветя лити и лози от лунно цвете, а край нея стоеше прав Ниджири.

- Научих - промълви тихо той, - че отряд войници са влезли в Хетава и са взели моите братя, нашите деца и други жители на Гуджааре като заложници.

Чутото я разбуди окончателно. Седна и се огледа. Видя Анци с всичките кисуатски войници, коленичили навързани в един ъгъл под охраната на жреци-воини с каменни лица. Сунанди, Протекторите и другите кисуатски придворни бяха оставени свободни сред лозите, но Бирниците ги пазеха и - очевидно - разпитваха.

Но ако Протекторите са били достатъчно глупави, за да нападнат Хетава, сега щеше да е голям късмет Бирниците да се задоволят само с разпитите им.

Ниджири пристъпи по-близо до нея и - независимо от от-давнашното им познанство - Сунанди се разтрепери под неговия поглед. Ни следа от състрадание в това лице, никаква дружелюбност в очите.

- Известно ли ти бе това, Говорителко? - попита той.

- Не, Бирник - отвърна Сунанди.

Той надали се съмняваше, че би опитала всячески да предотврати подобно действие, ако бе знаела. Достатъчно неприятен бе самият факт, че Хетава е замесен. Новият гуджаарейски Принц - защото където и да се намираше в момента, той бе спечелил - имаше оправдан интерес да запази живота на Протекторите. Хетава нямаше подобна мотивация и сега зад своите прохладни и спокойни изражения жреците вероятно бяха бесни.

Ниджири кимна като на себе си. Застанал до него, другият Бирник - най-младият, май се казваше Инму - също имаше гневен вид, макар неговият гняв да не притесняваше чак толкова Сунанди. Изписан ясно върху лицето му, той бе разгорещен и човешки. Яростта, която излъчваше Ниджири обаче, бе нещо различно.

- Кой от вас организира това кощунство срещу Богинята? - попита Ниджири и огледа пленниците. - Изправете се пред своя съд и говорете.

При тези думи Аксата свъси вежди.

- Нямаш право да ни съдиш - заяви той. - Не сме извършили престъпление и…

Ръката на Ниджири излетя напред и миг след това Аксата се свлече безчувствен на земята с жужаща джунгиса във формата на водно конче на челото му. Ниджири кимна заповеднически към Инму, който коленичи и допря пръсти до клепачите на Протектора.

- О, богове. - Гласът на Сасананте изтъня почти до писък, когато разбра какво става. - Не можете да го убиете, нямате право!

Но само след миг Инму се изправи и подаде джунгисата водно конче на Ниджири. Като допълнителен израз на презрение младият Бирник остави мъртвото тяло на безформена купчина, вместо да го приведе в пристоен вид. Сасананте изпъшка в тих ужас и се смълча.