Засенчено слънце [bg]

Ванахомен кимна бавно. Ханани се разтревожи от обстоятелството, че той не престава да се поти, а и започва да потреперва лекичко. Докосна с ръка момчето, което поставяше лапата, и му даде знак да донесе вода и одеало.

- Шуна. Баща и - един от моите съюзници. Надявах се… -Той се намръщи още повече. - Нейно дете, казваш?

- Така мисля. - Тя стресната замълча, когато някой се промуши през тълпата около Ванахомен. Учител Йехами.

- Какво видя, Чирак? Сигурна ли си за детето?

Ханани примигна, сепната колкото от въпроса, толкова и от вида на Съветника. Йехами изглеждаше изпит и напълно изтощен, все едно не бе спал добре от много време - а може и така да беше. Но в израза му имаше някаква трескава настойчивост, която я притесни.

- Не, не съм напълно сигурна - каза тя. - Но ми се струва, че спящите откликваха на нейния сън. - После добави колебливо: - Принцът казва, че тя е Тианет от шуна. Детето е нейна дъщеря.

Йехами затаи дъх и се обърна към друг Учител, когото Ха-нани не познаваше. Другият кимна мрачно и каза:

- По линия на Инсурет. Една от майчините линии, които щяхме да проучим.

- Тя е една змия - обади се някакъв глас измежду колоните и всички се извърнаха, за да съзрат жена на средна възраст, свита край близката стена. Приликата и с Тианет личеше съвършено ясно, също както налудничавите пламъци в очите. -Все съска ли, съска в главата ми, а най-зле става, когато заспя. Още откакто беше в утробата ми, бях наясно, че е отрова. Нямах търпение да се отърва от нея. А сега си е родила собствена усойничка, да я убие дано! Дано да я убие!

Йехами погледна другия Учител.

- Инсурет?

- Май така изглежда.

Йехами пое дълбоко дъх и отиде при жената, за да приклекне пред нея.

- Приветствам те, господарке Инсурет - заговори я той.

- Какво имаш предвид, като казваш, че дъщеря ти „съска в главата“?

Инсурет се начумери.

- Защо питаш? Всички все за нея питат. Всички искат нея

- не мене.

Йехами изглеждаше притеснен. Несъмнено му се щеше да повика Лечител, та да отърве жената от нейната лудост. Но той се приведе напред и заговори настойчиво:

- Трябва да я намерим, господарке. Ако онова, което подозираме, е вярно, тя и Сти… тя и детето и може би държат ключа към спасението на мнозина.

- Значи и ти нея искаш. - Чистият сарказъм в гласа на Инсурет накара Ханани да изтръпне. Ако не бе забелязала вече безумието в очите на тази жена, сега щеше да го усети в гласа и. - Вземай си я, като толкова искаш - хич не ме интересува. Иде ми разревана, казвам ти, иде ми разревана и разправя, че татко и… татко и я… - Инсурет започна да се люлее напредна-зад. Лицето и се изпъна. Тя замлъкна. Започна да трие длани в коленете си. Най-неочаквано тръсна глава и продължи: - Лъже, курвата злобна! А и да го е сторил, тя си е виновна. Тя е виновна!