Засенчено слънце [bg]

Тези неща бяха притеснителни сами по себе си. Но на всичко отгоре детето спеше.

Отделила насила поглед от момиченцето, Ханани го премести върху… майката? Сестрата? Майка, реши тя инстинктивно.

- Ако искаш, можем да се погрижим за нея - предложи тя на жената.

- Нищо и няма - сопна се онази.

Ханани поклати бавно глава.

- Тази болест е свързана с магия - каза тя. - Детето ти няма да се събуди от само себе си. Но ние можем поне да я настаним удобно. - И посочи с глава към редиците спящи.

В този момент момиченцето простена, а лицето и така се сгърчи в съня, че започна да изглежда още по-старо. Цялото и телце се напрегна и тя замята глава също като Ванахомен преди малко - нещо явно я тормозеше в съня. Кошмар. Ханани отклони поглед встрани. Точно така умря Мни-ини.

Но ето че един звук, преминал през Хетава като полъх на вятъра, я изтръгна от меланхолията. Тя се извърна объркана и разбра - спящите. Някои се въртяха насън и стенеха също като момиченцето току-що. Звукът бе общият глас на тяхното страдание.

- О, Богиньо, закриляй ни. - Нен-не-вера се изправи на крака, свил восъчни юмруци. - Моля Те, недей пак.

Кисуатските войници също се разтревожиха; някои зараз-махваха оръжие. Ханани видя командира им да застава по средата на помещението, вперил намръщен поглед към неспокойните спящи.

- Какво? - започна Ханани, но веднага проумя. Нен-не-вера бе споменал за някаква вълна, която от време на време минавала през спящите. Сега тя разбра, че е кошмар - същият кошмар, връхлетял всички едновременно.

Само че…

- Не-не-не - проплака детето в съня си. - Не-не, татко.

И миг след това:

- Не! - кресна една жена до нея. Думите и бяха малко неясни от съня, но разбираеми. - Не, татко, моля те!

Някакъв старец издаде слаб, треперлив стон.

- Татко, моля те… не..не…

- Недей - изхлипа друг мъж, който имаше вид на войник или страж. - Не, богове, моля… не!

Последните думи прозвучаха като изцедени от него - страховит, болезнен писък. Тялото се огъна нагоре като дъга, очите се отвориха, без да виждат нищо. Един от Лечителите, които се грижеха за спящите, хукна да помогне с нещо, но преди да стигне до редиците, воинът сграбчи гърдите си с все сила. Мощен гърч премина през цялото му тяло, а миг по-късно той се отпусна и очите му се завъртяха нагоре. Лечителят клекна и го прегледа, а сетне изстена като ехо на предишната болка.

Кожата по гърба на Ханани се наежи от ледена тръпка. Извърна се бавно към жената и онова странно дете.

Непознатата - Ванахомен я бе нарекъл Тианет - я дебнеше, приклекнала и нащрек като някое диво животно. В рамките на безкрайния миг, който последва, Ханани внезапно осъзна какво се случва и каква е ролята на това дете в него. В същата секунда жената разбра, че Ханани знае.