Златният бряг [bg]

Сюзън се прозяваше. Богатите се отегчават, когато се говори за пари.

Надрасках няколко цифри върху салфетката си:

— Мисля, че имаме чиста печалба от деветдесет и три долара.

Замислих се за момент, след това казах:

— Един потенциален актив от половин милион долара се стопи. — Погледнах Сюзън. — Какво прави правителството с толкова мои пари?

— Няма ли да си поръчаме вечеря?

— Не мога да си го позволя. Ще пия.

Отново си поиграх малко с цифрите, но все още не можех да си позволя солидна храна, затова си поръчах още един джин с тоник.

— Между другото — каза Сюзън, — включваш ли в сметките си двайсетте хиляди долара, които ми, дължиш?

Погледнах я.

— Извинете, мисис Сатър, но това е общ пасив.

— Знам, Джон, но вината не е моя.

Разберете, моля ви, тази жена има нужда от двайсет хиляди долара, колкото аз имам нужда да преместя още една конюшня през имението.

Прокашлях се, както бяха направили господата Мелзър и Уебър.

— Защо повдигаш този въпрос?

— Адвокатите ми искат да знаят…

— Баща ти иска да знае.

— Виж… мен всъщност не ме е грижа за парите. Но не е хубаво да си създаваш такъв навик. Искам да кажа, да смесваме активите.

— Смесваме моите активи. Виж, Сюзън, бъди спокойна, нямам никакви претенции към твоята собственост, дори ако понякога смесваме активите. Брачният ти договор е категоричен в това отношение. Аз съм адвокат. Можеш да ми вярваш.

— Вярвам ти, Джон, но… всъщност не ми трябват точно парите, но ми трябва нещо като писмено обещание. Така каза… адвокатите ми.

— Добре.

Надрасках върху менюто една разписка за дълг за двайсет хиляди долара, подписах се, сложих дата и го плъзнах към нея по масата.

— Законна е. Просто не обръщай внимание на тази й част, където пише менюто за обяд и вечеря, видовете коктейли, пържоли и пържени картофи.

— Не е необходимо да си толкова докачлив. Ти си адвокат. Разбираш ли…

— Разбирам, че вършех на баща ти безплатни юридически услуги в продължение на почти две десетилетия. Разбирам, че платих половината разноски за преместването на твоята конюшня…

— Твоят кон също е в нея.

— Не искам глупавия кон. Ще го направя на туткал.

— Ужасно е да говориш такива неща. А между другото, лодката я купи само на свое име.

— Върху чека е само моето име, лейди.

— Добре, тогава… не искам да повдигам този въпрос, но откакто сме женени, никога не ти се е налагало да ипотекираш или да даваш нещо под наем.

— А какво си направила ти, за да имаш онази къща, освен това, че си се родила със задник, пълен с пари?

— Моля те, Джон, не бъди груб. Знаеш, че не обичам да говоря за пари. Нека да оставим тази тема. Моля те.

— Не, не, не. Нека да не я оставяме. Нека си проведем първия и отдавна назрял спор за парите.