Златният бряг [bg]

— Моля, снижи си гласа.

Не знам дали си снижих гласа или не, но грамофонът автомат се включи и всеки, който ни слушаше, трябваше да се задоволи да слуша „Моят път“ в изпълнение на Франк Синатра. Велика песен. Мисля, че онова приятелче в края на бара я пусна заради мен. Благодарих му с жест на ръката.

— Това е много грозно — каза Сюзън. — Не съм свикнала на такова отношение.

Обърнах се към лейди Станхоуп.

— Съжалявам, че избухнах. Ти си съвсем права, разбира се. Моля те, сложи онази разписка за дълг в чантата си и аз ще ти върна заема веднага щом мога. Ще ми трябват няколко дни.

Сега изглеждаше объркана.

— Забрави за това. Наистина. — Тя накъса разписката. — Не разбирам нищо от тези неща.

— Тогава в бъдеще не обсъждай моя бизнес и нашия бизнес с баща си. Горещо ти препоръчвам да си наемеш личен адвокат, който няма нищо общо с баща ти или с попечителите ти. Ще работя с този адвокат при всякакви бъдещи проблеми, — включително брачни. И, моля те, не забравяй, че за добро или лошо, аз съм ти съпруг.

Лицето й беше вече доста червено и виждах, че се колебае между краката и гърлото ми. Най-накрая каза:

— Добре, Джон. — Взе менюто и вече не можех да виждам лицето й.

Казах ви за червената коса и знаех, че все още се колебае между доброто си възпитание и лошите си гени. Предполагам, че просто като предпазна мярка би трябвало да поставя ножовете за пържоли извън обсега й, но това можеше да се окаже прекалено. Аз самият бях все още доста разгорещен, разбира се, и трябваше да направя една последна язвителна забележка.