Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Може би на миля отвъд дърветата започваха отново и струпаният там метал проблясваше под бледите лъчи на слънцето. Доста метал, проточил се по дължината на отсрещния бряг. На изток, почти толкова близо, колкото павилиона, стотината мъже от Бандата не правеха никакво усилие да се прикрият — стояха до конете си малко зад оградата от тръстики. Неколцина от тях започнаха да сочат, когато се появи знамето на Тар Валон. Хората при павилиона се спряха и се загледаха.
Без да спира, Егвийн подкара коня си по покритото с ледена кора езеро. Лорд Брин и знаменосецът бяха единствените двама мъже, които продължиха с нея. Виковете, надигнали се отзад, подсказаха, че Юно разполага тежко бронираните си конници на позиция по брега. По-леко въоръжените бойци се бяха подредили от двете страни — онези, които не пазеха по фланговете за вероломно нападение. Една от причините да се избере езерото беше, че ледът бе достатъчно дебел, за да издържи достатъчен брой коне, но не стотици, още по-малко хиляди. Това отрязваше всякаква възможност за хитрости. Разбира се, един павилион, вдигнат извън обсега на лък, не беше предпазен от обхвата на Единствената сила, не и след като можеше да се види. Само дето и най-коварният човек на света знаеше, че е в пълна безопасност, стига да не застраши някоя Айез Седай. Егвийн вдиша рязко и напрегна цялата си воля, за да си придаде пълна увереност и спокойствие.
Едно подобаващо посрещане на Амирлинския трон щеше да изисква към нея да се затичат слуги с топли напитки и с влажни кърпи, увити около нагорещени тухли, и самите лордове и лейди да се втурнат да поемат юздите и да целунат с почит крака или ръката й, в чест на Абрам. Всеки посетител с достатъчно висок ранг щеше да бъде посрещнат поне от слугите… но в павилиона никой не помръдна. Самият Брин слезе от коня си и пое юздите на Дайшар, а същият дръглив младеж, който бе дошъл да подмени въглените предния ден, притича да подхване стремето на Егвийн. Носът му пак капеше, но в това червено кадифено палто, което му стоеше малко широко, и в яркосиния си плащ, той засенчваше всички благородници, застанали втренчени под балдахина. Повечето от тях, изглежда, се бяха навлекли в груба дебела вълна, без много ширити и с много малко коприна и дантела. Явно се бяха затруднили да си намерят подходящо облекло след началото на снеговете, заварили ги вече на път. Макар че, честно казано, младежът щеше да засенчи дори и Калайджия.
По пода на павилиона бяха настлани килими и имаше запалени мангали, въпреки че вятърът отнасяше и топлината заедно с дима. В две противоположни редици за двете посланичества бяха подредени столове, по осем от всяка страна. Толкова много Сестри не бяха очаквали. Някои от чакащите благородници се спогледаха, вцепенени от ужас, а повечето им слуги закършиха безпомощно ръце, чудейки се какво да правят. Макар че нямаше нужда.
Столовете бяха подбрани съвсем безразборно и всички бяха еднакво износени и очукани. По нито един не беше останала следа от позлата. Длъгнестият младеж и още неколцина с него се затичаха вътре и под намръщените погледи на благородниците, без нещо повече, освен да кимнат „с ваше позволение“, изнесоха предназначените за Айез Седай навън на снега, след което хукнаха да помогнат с разтоварването на товарните коне. Все още никой не бе промълвил и дума.
Скоро се подредиха местата за целия Съвет, както и за самата Егвийн. Най-обикновени сандъци, макар излъскани до блясък, но всяка се озова върху широк сандък, покрит с плат с цвета на съответната Аджа на Заседателката, в дълга редица по ширината на балдахина. Сандъкът, поставен най-отпред за Егвийн, беше с ресни като шала й. Голяма суетня беше паднала предната нощ, като се почне от това да намерят пчелен восък да ги лъснат, до подходящите платове за всеки цвят.
Когато Егвийн и Заседателните заеха местата си, се оказа, че седят с една стъпка по-високо от другите. Тя беше хранила известни съмнения за това, но липсата на какъвто и да било поздрав за „добре дошли“ ги беше уталожила. И най-простият селяк щеше да предложи чаша топло питие и целувка и на последния скитник на Празника на Абрам. А те нито бяха молителки, нито им бяха равни. Бяха Айез Седай.