Гневът на хидрогите

Най-накрая й заразказва какво се е случило, като описваше местата, в които бе попадал през безбройните транспортали.

— Пристигнахме тук да търсим изчезнали археолози, но вместо това открихме нещо, което ще промени Ханзейския съюз завинаги.

Разказваше с такова вълнение, че на Рлинда не й се удаваше да вметне нито една дума.

— Някаква следа от Маргарет Коликос? — попита най-после тя.

Усети леката му тревога, но едновременно с това той беше по-оптимистично настроен от всякога.

— Не… но е възможно да е отишла къде ли не. Вероятностите са безгранични — безброй светове с подходящи условия за живот. Е, не са райски градини, но може да се живее в тях.

Тя се усмихна, заслушана в приключенията му.

— Мисля, че имаме повод да отворя последната си и най-добра бутилка.

Забърза по рампата, отключи личния си склад и се върна със старовремска бутилка. Смяташе да я пийне с БиБоб, но сега имаше достатъчно извинение. Преди да се върне на Крена, щеше да получи заслужено добро заплащане от Базил Венцеслас, за да си купи цяла каса, от която си иска реколта.

Измъкна корковата тапа и наля чашите. Дейвлин я изненада с експедитивността си пръв да вдигне тост.

— Рлинда, благодаря ти, че ме изчака. Твоето упорство може би ще гарантира огромно преимущество на човечеството. Дори не съм в състояние да си дам сметка какво огромно значение има всичко това за човешката раса. Това ще спаси Ханзата, а може би и цялата цивилизация. Тези кликиски транспортали отвеждат до десетки, може би стотици възможни за обитаване от хора светове — и всички до един абсолютно ненаселени.

Рлинда чукна чашата си в неговата.

— Като познавам хората, сигурна съм, че тези планети няма да останат дълго време безлюдни.

Дейвлин отпи още една глътка и неочаквано се разбърза.

— Колко време ти трябва, за да подготвиш кораба за отлитане?

— Не помниш ли, че ти казах, че съм започнала да събирам багажа? — Тя посочи с широк жест лагера. — А и не е задължително да вземем всички тези боклуци със себе си.

— Добре.

Дейвлин изпи остатъка от виното наведнъж.

Рлинда поклати глава и въздъхна укорително.

— Истинско престъпление е човек да хаби най-изисканите си деликатеси за теб. По-добре да ти бях сипала рециклиран гроздов сок.

Той се изправи.

— Остави това. Трябва да се върнем на Земята, за да докладвам на председателя Венцеслас. Той ще е силно впечатлен от нашите открития. А ако въобще някога си се срещала с председателя, знаеш какво изключително събитие е това.