Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Очакваме с нетърпение лорд Дракона да се върне при нас — излъга Колавер.
Мейлан я изгледа ядосан, че е успяла да заговори първа, и подхвана цветиста реч, без всъщност да каже нещо повече от нея, а Марингил естествено го надмина, поне по цветистост. Фионда и Анайела надминаха и двамата, добавяйки толкова несдържани комплименти, че той изгледа Авиенда с тревога, но Мъдрите още се занимаваха с нея. Добрейн се задоволи само с „До скоро връщане на лорд Дракона“, докато Маракон, Гвеям и Араком измърмориха нещо неясно, поглеждайки го предпазливо.
Той с голямо облекчение влезе в стаята. Изненадата дойде от страна на Мелайне, която го последва, изпреварвайки Авиенда. Той вдигна въпросително вежди.
— Трябва да обсъдя с Баел някои неща на Мъдрите — каза му тя невъзмутимо, след което рязко изгледа Авиенда, чието лице бе станало толкова невинно, че Ранд се досети, че крие нещо. В много отношения Авиенда изглеждаше съвсем естествено, но невинна — никога; чак такава невинност — никога.
— Както искаш — отвърна той. Подозираше, че Мъдрите просто са чакали възможност да я изпратят в Кемлин. Кой по-добре щеше да се погрижи Ранд да не повлияе на Баел да тръгне по лош път от жената на Баел? Също като Руарк, и той си имаше две жени, което според Мат беше или сън някакъв, или кошмар.
Авиенда го следеше внимателно, докато отваряше Портала към Великата зала в Кемлин. Винаги го правеше, въпреки че не можеше да види потоците му. Веднъж сама беше направила Портал, но в рядък миг на паника, и не можеше да си спомни как бе станало. И това явно й напомняше какво се беше случило тогава, защото тя винаги се изчервяваше. Обзет от нетърпение да се отърве по-скоро от сайдин, той пръв прекрачи и се озова в празната тронна зала. Аланна сякаш с трясък нахлу в главата му, присъствието й стана така осезаемо, сякаш стоеше тук, пред него. Стори му се, че тя плаче. Защото се бе отдалечил така от нея? Какво пък, нека да плаче. Трябваше все някак да се освободи от нея.
Това, че премина пръв, естествено никак не допадна на Девите и на Червените щитове. Юриен само изръмжа и поклати глава. Пребледнялата Сюлин обаче се изправи на пръсти и буквално опря нос в носа му.
— Великият и могъщ Кар-а-карн даде честта си да му я носят Фар Дарейз Май — изсъска тя. — Ако могъщият Кар-а-карн загине от вражеска засада, докато Девите го защитават, няма да остане чест за Фар Дарейз Май. Щом всепобеждаващият Кар-а-карн е тъй безгрижен, навярно Инайла ще се окаже права. Навярно всемогъщият Кар-а-карн наистина е едно самонадеяно момченце, което трябва да бъде държано за ръка, за да не се спъне.
Ранд стисна зъби — дори Инайла и Сомара не си позволяваха да го хокат така публично. Мелайне вече тичаше по коридора: явно не можеше и минутка повече да чака да възстанови влиянието на Мъдрите над Баел, но Юриен и Авиенда явно я бяха чули.
— Вчера мина много добре — отвърна той твърдо на Сюлин. — Отсега нататък, смятам, че двама души охрана ще бъдат напълно достатъчни. — Очите й се изцъклиха. След като бе отнел, трябваше и да върне, иначе тя щеше да избухне като фойерверк на Илюминатор. — Когато излизам извън палата е друго, разбира се. Стражата, която ми предлагате, навън ще бъде уместна, но тук, в двореца, двама стигат. — Обърна й гръб и тръгна към покоите си.
Лия и стройният жълтокос Касин го последваха. И Авиенда, разбира се. Лия и Касин останаха в коридора, но Авиенда го последва.
— Не трябваше ли да си с Мелайне? — попита той. — Работите на Мъдрите и прочие?
— Не — отвърна тя кратко. — Мелайне няма да е доволна, ако се намеся точно сега.
Той захвърли Драконовия скиптър върху една масичка, разкопча колана на меча си и постави и него отгоре.
— Амис и другите казаха ли ти къде е Елейн?
Авиенда го изгледа с неразгадаемо лице, после каза:
— Не знаят. Попитах. — Очаквал го беше. Не беше го правила от месеци, но допреди да дойде с него в Кемлин, всяка втора дума, излязла от устата й, беше напомняне, че принадлежал на Елейн. От нейна гледна точка, беше така и каквото и да се беше случило между двамата отвъд онзи Праг, тя му беше изяснила недвусмислено, че то не променя нещата и че никога няма да се случи пак. — Но ми говориха за теб.
— Странно защо не ме изненадва — отвърна той сухо и за негова изненада бузите й се изчервиха. Авиенда не беше от жените, които се изчервяват току-така, а за днес това ставаше за втори път.
— Споделяли са сънища, някои от които засягат теб. — Изрече го странно приглушено и го прикова с твърдия си, изпълнен с решимост поглед. — Мелайне и Баир са те сънували на едно лодка — продължи тя, а думата прозвуча от устата й все така непохватно, след толкова месеци, преживени из влажните земи — с три жени, чиито лица не могли да видят, и с везни, които се накланяли ту на едната страна, ту на другата. Мелайне и Амис сънували някакъв мъж, застанал до теб с кинжал, опрян в гърлото ти, а ти не си го виждал. Баир и Амис са те сънували как разсичаш на две влажните земи с меч. — За миг очите й, пълни с презрение, се плъзнаха по прибраното в ножницата оръжие върху Драконовия скиптър. С презрение и малко гузно. Тъкмо тя му го беше дала — някогашна собственост на крал Ламан, грижливо увит в одеяло, за да не го докосне. — Не могат да изтълкуват тези сънища, но смятаха, че ти ще се досетиш.