Пустош

— Бил е дядо ти, нали?

Русокосият въпросително повдигна вежди и отново постави ръце на раменете на момчето. Хватката му не беше здрава, но Джейк усети необикновената му сила. Ако му хрумнеше да стисне по-здраво, с лекота щеше да счупи ключиците на пленника, а ако го блъснеше, щеше да прекърши гръбнака му.

— КОЙ е бил мой дядо, пиленце?

Джейк отново огледа масивната му глава и широките му плещи. Спомни си думите на Сузана: „Погледни какъв гигант е, Роланд, сигурно са го намазали със смазка, за да го напъхат в пилотската кабина!“

— Човекът в самолета. Дейвид Куик.

Зелените очи на Тик Так се разшириха от изненада, сетне той отметна глава и гръмко се засмя. Звукът отекна в куполообразния свод. Присъстващите колебливо се усмихнаха, но никой не смееше да се смее шумно, за да не го сполети съдбата на тъмнокосата жена.

— Не знам откъде идваш и кой си, но си те бива, момче. От години не съм срещал умник като теб. Куик ми е прадядо, а не дядо, но ти почти попадна в целта, какво ще кажеш, миличък Гашър?

— Така си е, Тики, абсолютно си прав. Хлапето няма грешка, само дето е адски инат.

— Да… — замислено каза великанът. Стисна по-здраво раменете на момчето и го повдигна до усмихнатото си лице на безумец. — Погледът му говори, че момчето е доста упорито. Но ние с теб знаем как да се справяме със своенравните, нали, Гашър?

„Не говори на Гашър, а на мен — помисли си момчето. — Иска да ме хипнотизира… и като че успява.“

— Тъй вярно — отсече пиратът.

Джейк изпита чувството, че потъва в тези бездънни зелени очи. Въпреки че гигантът не го стискаше здраво, момчето не можеше да си поеме въздух. Напрегна всичките си сили да се изтръгне от желязната му хватка и отново изрече първото, което му хрумна:

— Властелинът Пърт падна и земята потрепери от този гръм.

Тик Так рязко се отдръпна, сякаш му бяха зашлевили плесница. Присви очи и още по-силно се вкопчи в раменете на Джейк, при което момчето изкрещя от болка.

— Какво каза? Откъде си го чул?

— От едно птиченце — отвърна Джейк преднамерено нахално и в следващия миг полетя към стената. Ако си беше ударил главата, щеше да загуби съзнание или да умре. За щастие блъсна коляното си и се строполи върху решетестия под. Замаяно тръсна глава, огледа се и видя, че седи срещу жената, която не беше потънала в следобедна дрямка. Изкрещя и на четири крака запълзя по-далеч от нея. Хутс го изрита в гърдите и го събори по гръб. Джейк задъхан се просна на пода, вперил очи в точката, където се сливаха пъстроцветните светлини на неоновите лампи. Миг по-късно лицето на Тик Так запълни полезрението му. Гигантът гневно стискаше устни, страните му пламтяха, а погледът му издаваше страха му. Стъклената кутийка с формата на ковчег висеше пред очите на Джейк и се поклащаше на сребърната верижка като махалото на миниатюрния часовник в кутийката.