Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Боже Господи! — извика посланикът. — Била е Стейпълс. Кетрин Стейпълс.
— Да, а сега дайте на този, който я пречука, цигара с бомбичка вътре. Благодаря и за второто потвърждение. Ще обядвате ли скоро с канадския консул? Бих искал да присъствам и аз — просто да погледам как прочутият посланик Хавиланд здраво се е заловил за работа.
— Престани, проклети глупако! — извика Хавиланд, отпусна се отвисоко на стола зад бюрото и затвори очи.
— Няма да престана — каза Конклин и тропна с протезата си по пода. — Вие сте отговорен за всичко. — Човекът от ЦРУ се наведе и хвана ръба на бюрото. — Точно както сте отговорен за онова, което се случи на Дейвид и Мари Уеб! Кой си мислите, че сте? Посявате гнилото си семе в чиста почва и всичко се отравя. Вашето семе — това са лъжите и измамите. Те поникват в хората и ги превръщат в зли и страхливи кученца, които тичат след вашата свирка. И пак повтарям — ти, аристократично копеле, кой си мислиш, че си?
Хавиланд поотвори очи и се наведе напред. Изразът му беше на стар човек, който предпочита да умре, само и само да се освободи от болката. Но същите очи бяха изпълнени със студена ярост и виждаха неща, които убягваха на другите.
— Ще се успокоите ли, ако ви кажа, че на практика Кетрин Стейпълс ми каза същото?
— Много съм доволен.
— И все пак тя беше убита, защото обедини усилията си с нас. Личният й избор явно беше друг, но при дадените обстоятелства тя не виждаше алтернатива.
— Още една марионетка?
— Не. Човек с изключителен ум и богат опит, тя напълно разбра какво ни заплашва. Страдам за нейната загуба повече, отколкото можете да си представите.
— За кое страдате? За нейната загуба или че святата ви операция се провали?
— Как смеете! — изрече Хавиланд с леден глас и се изправи. — Малко сте закъснели да ми четете морал. Вашите пропуски в етиката бяха очебийни. Ако нещата се бяха развили според вашата воля, сега нямаше да има нито Дейвид Уеб, нито Джейсън Борн. Вие доведохте нещата дотук. Планирахте неговата екзекуция и почти успяхте.
— Аз платих за това и само да знаете колко скъпо!
— Струва ми се, че още плащате, иначе нямаше да бъдете в Хонконг — каза посланикът и кимна. — Разоръжете се, мистър Конклин, и аз ще направя същото. Кетрин Стейпълс наистина ме разбра и ако нещо стои зад нейната смърт, нека разберем какво е то.
— Нямам и най-малка представа къде да търся причините.
— Всичко ще ви бъде обяснено точно както на Стейпълс.
— Може би не трябва да го зная.
— Нямате друг избор.
— Мисля, че не ме чухте добре. Операцията ви пропадна. Канадската връзка е била направена, заповедта дадена, а вие сте я оставили да се разхожда неохранявана.
— Страхувате се за живота си? — попита посланикът.
— Непрекъснато — отговори човекът от ЦРУ. — А сега се страхувам за живота и на някой друг.
— На Уеб?
Конклин направи пауза и разгледа лицето на дипломата.
— Ако това, което знам, е вярно, не мога да сторя за Делта нищо, което той да не умее два пъти по-добре. Но ако той не се справи, знам какво ще ме помоли да направя. Да пазя Мари. И ще постигна това най-добре, като се боря срещу вас, не като ви слушам.
— Как смятате да се борите срещу мен?
— По единствения известен начин. Много нечестно. Ще раздуя по всички тъмни кътчета на Вашингтон, че този път сте стигнали твърде далеч, че сте загубили професионалния си усет може би поради възрастта. Имам историята на Мари. Мо Панов…
— Морис Панов? — прекъсна го Хавиланд предпазливо. — Психиатърът на Уеб?
— Накрая ще научите и нещо от мен. Просто за да упражня паметта ви, аз съм единственият, който е говорил с Дейвид, преди да дойде тук. Изобщо картинката за вас ще се смрачи ужасно.
— Ако го направите, ще поставите в опасност всичко.
— Това е ваш проблем, не мой.
— Тогава аз нямам избор — каза посланикът и ледената нотка в гласа му се възвърна. — Ще бъде принуден да направя същото, което вие направихте преди години. Няма да можете да излезете оттук жив.
— Боже мой! — прошепна Макалистър.
— Това ще е най-глупавото нещо, на което сте способен — каза Конклин с поглед, закован в Хавиланд. — Не знаете какво съм оставил подир себе си, не знаете кой стои зад мен. И какво ще последва, ако в определен срок не се обадя на определени хора. Не ме подценявайте.
— Предположихме, че сте способен на такава тактика — каза дипломатът и се отдалечи от човека на ЦРУ, сякаш не го интересуваше повече. — Зад себе си сте оставили и нещо друго, мистър Конклин. Меко казано, известно е, че страдате от хронична болест, наречена алкохолизъм. Тъй като пенсионирането ви предстоеше и бяха взети предвид предишните ви постижения, не последваха никакви наказателни мерки, но и не ви беше възлагана отговорност. Просто ви толерираха и внезапните ви изблици бяха постоянен предмет на обсъждане сред колегите ви. — Посланикът се облегна назад в креслото и погледна тавана. — Не трябва да бъдете наказван, мистър Конклин, на вас трябва да ви се съчувства. Няма да се учудя, ако нанизът от събития завърши с драматичното ви самоубийство…